Камила Лекберг - Каменоделецът

Изминаха разстоянието до Фелбака в пълно мълчание. Нямаше какво да си кажат. Скоро стигнаха до хълма и завиха по алеята към къщата. Патрик веднага разпозна детската количка. Първата му мисъл беше: „Само това липсваше!“. После обаче размисли. Може би беше добре, че Ерика е там. Притесняваше се най-вече за Шарлот, защото не знаеше как ще приеме новината. Всеки реагира по свой начин. Понякога роднините на загиналите споделяха, че по-лесно приемат убийство, отколкото злополука. Така поне има кого да обвинят, което малко облекчава скръбта им. За жалост, не можеше да предположи как ще реагират родителите на Сара.

Патрик тръгна към входната врата, следван от Ернст, и почука внимателно. Отвори им майката на Шарлот. Отдалече личеше, че е много ядосана. По лицето ѝ бяха избили червени петна, а погледът ѝ беше хладен като стомана. Патрик неволно си помисли, че е по-добре да си няма вземане-даване с нея.

Жената разпозна Патрик и веднага се стегна. По лицето ѝ се изписа учудване.

– Какво ви води насам, господа полицаи? – попита тя и ги пусна да влязат.

Патрик поиска да представи колегата си, но Ернст го прекъсна.

– Познаваме се отпреди.

И двамата с Лилиан се поздравиха с кимване.

„Нищо чудно“ – съобрази Патрик.

Като се имат предвид безкрайните оплаквания, с които Лилиан и съседът ѝ непрекъснато затрупваха полицията, сигурно повечето от колегите му познаваха тази жена. Но днес, за съжаление, те бяха дошли не заради тази банална междусъседска война.

– Може ли да влезем за малко? – попита Патрик.

Лилиан кимна и ги поведе към кухнята, където Никлас седеше до масата, почервенял от гняв. Патрик се огледа, търсейки Ерика и Шарлот. Никлас забеляза погледа му и обясни:

– Ерика помага на Шарлот да вземе душ.

– Как е Шарлот? – попита Патрик, докато Лилиан им поднасяше кафе.

– Дълго време не беше на себе си, но посещението на Ерика ѝ се отрази добре. За първи път поиска да се изкъпе и преоблече след... – Никлас се поколеба, – след случилото се.

Патрик не знаеше как да постъпи. Дали да говори само с Никлас и Лилиан и да остави грижите за Шарлот на Ерика, или да я изчака? Беше ли достатъчно силна, за да издържи подобен разговор? Спря се на втория вариант. Щом е станала на крака, а имаше и подкрепата на семейс-твото си. Все пак Никлас е лекар.

– По-добре е да изчакаме Шарлот.

Никлас и Лилиан приеха думите му спокойно. Патрик забеляза как си размениха погледи, но не можа да разтълкува скритото им послание. Последваха пет минути мълчание. Беше някак неловко да говорят празни приказки при подобни обстоятелства.

Патрик се огледа наоколо. Кухнята беше уютна и нямаше съмнение, че за нея се грижи същински педант. Всичко блестеше от чистота, а съдовете и украшенията бяха подредени в идеални прави редици. Нямаше нищо общо с тяхната кухня, където мивката винаги беше пълна с чинии, а кофата за боклук преливаше от опаковки на полуфабрикати, които само трябваше да се затоплят в микровълновата печка. Чу да се отваря някаква врата и след малко Ерика и Шарлот застанаха на прага на кухнята. Ерика държеше спящата Мая на ръце. В първия миг по лицето ѝ се изписа изненада, а пос-ле и тревога. Със свободната си ръка тя подхвана Шарлот и я поведе към свободния стол. Патрик виждаше за първи път Шарлот след случилото се, но забеляза, че се бяха възвърнали и цветът на лицето ѝ, и ясният поглед.

– Защо сте дошли? – попита тя.

Гласът ѝ бе все още пресипнал след дългите часове, изпълнени ту с мълчание, ту с писъци. Шарлот погледна към Никлас, но той сви рамене, показвайки, че няма представа.

– Решихме да те изчакаме, преди да... – Патрик се запъна, като не намираше нужните думи. За щастие, Ернст замълча и остави Патрик да води разговора. – Получихме нова информация за смъртта на Сара.

– Значи, знаете повече за злополуката. Какво се е случило? – възкликна Лилиан.

– Изглежда, не става дума за злополука.

– Как така? Нещастен случай ли е, или не? – попита Никлас с нескрито отчаяние.

– Не, не е нещастен случай. Сара е била убита.

– Убита? Как? Но нали ни казахте, че се е удавила?

Шарлот изглеждаше объркана и Ерика я хвана за ръката. Мая продължаваше да спи спокойно, без да има ни най-малка представа за случващото се около нея.

– Да, удавила се е, но не в морето. Съдебният лекар откри сладка вода в дробовете ѝ вместо морска. Твърде вероятно е Сара да е била убита във вана.

Над масата се спусна тежка тишина. Патрик погледна притеснено Шарлот, а Ерика уплашено се опитваше да улови погледа му.