Камила Лекберг - Каменоделецът

Мартин кимна и извади бележника си.

– Все още не сме приключили със семейството – продължи Патрик. – Двамата с Ернст проведохме предварителен разпит веднага след като ги уведомихме, че Сара е била убита. Разговаряхме и с лицето, което бабата на Сара посочи като главен заподозрян.

– Нека да отгатна – подхвърли Аника кисело. – Да не би да става дума за Кай Виберг?

– Да – потвърди Йоста. – Дадох на Патрик цялата документация по случая им през годините.

– Само си губите времето – намеси се Ернст. – Това са пълни глупости. Кай няма нищо общо със смъртта на момичето.

– А, да, забравих, че се познавате – добави Йоста и погледна изпитателно Патрик, за да се убеди дали този факт му е известен.

Патрик му кимна.

– Както и да е – Патрик побърза да прекъсне Ернст, преди да успее да изстреля още някоя реплика. – Ще продължим да разследваме Кай, за да може час по-скоро да го извадим от списъка на заподозрените. Мислех двамата с Ернст да разпитаме учителката ѝ дали знае за някакви проблеми в семейството. Тъй като разполагаме с изключително малко информация, ще се наложи да се допитаме и до местния вестник. Бертил, би ли ми помогнал с това?

Последва тишина и Патрик повиши глас:

– Бертил?

Отново мълчание. Мелберг стоеше подпрян на касата на вратата, зареян в мислите си. Патрик още повече повиши глас и накрая успя да получи отговор.

– Ооо, извинявай, какво каза? – сепна се Мелберг.

Патрик не можеше да повярва, че този човек е началник на цял полицейски участък.

– Само исках да те попитам не би ли могъл да разговаряш с местните журналисти? Кажи им, че става дума за убийство и към кого са насочени подозренията на семейството. Мис-ля, че в този случай се нуждаем от помощта на обществото.

– О, да, разбира се – отвърна Мелберг разсеяно. – Ще се свържа с пресата.

– Добре. Това е всичко за днес – обобщи Патрик и сключи ръце. – Имате ли въпроси?

Никой не се обади и колегите му се изправиха едновременно като по даден сигнал и започнаха да събират нещата си.

– Ернст? – Патрик спря колегата си, когато той вече беше на прага. – Мислех да тръгнем след половин час. Става ли?

– Къде ще ходим? – попита Ернст както винаги троснато.

Патрик си пое дълбоко въздух. Понякога си мислеше дали колегата му изобщо го слуша.

– В училището на Сара. За да говорим с учителката ѝ – натърти Патрик.

– А, да. Добре, след половин час ще съм готов – каза Ернст и му обърна гръб.

Патрик го погледна сърдито. Щеше да даде на партньора си още ден-два, а след това щеше да наруши нареждането на Мелберг и да включи в работата Молин.

Стрьомстад, 1924

Агнес започваше да усеща познатия вкус на скуката. Тайните срещи с любимия продължиха цяла зима и в началото тя се наслаждаваше на всеки миг. Сега обаче студените месеци бяха към края си, а с настъпването на пролетта в душата ѝ назряваше обичайното отегчение. Дори не можеше да разбере какво я беше привлякло толкова силно. Наистина беше хубавец, не можеше да си изкриви душата, но говореше като същински селянин, а и постоянно миришеше на пот. Освен това беше все по-трудно да се измъква нощем без закрилата на тъмнината. Не, трябва да сложи край на това, реши Агнес, седейки пред огледалото в стаята си.

Донагласи тоалета си и слезе долу, за да закуси с баща си. Бе прекарала нощта с Андерш и сега се чувстваше уморена и отпаднала. Целуна баща си по бузата и седна на масата. Взе едно яйце и започна да го бели с безразличен вид. Беше толкова уморена, че ѝ се догади, като усети миризмата му.

– Как си, съкровище? – попита Аугуст притеснено от другия край на голямата маса.

– Малко съм уморена – отвърна дъщеря му жалостно. – Нещо не спах добре.

– Горкичката. – гласът на баща ѝ бе изпълнен със съчувствие. – Хапни малко и иди да си легнеш. Може би е добре да ти запишем час при доктор Ферн. През цялата зима ми се виждаше малко унила.

Агнес не можа да сдържи усмивката си и побърза да я скрие в салфетката. Сведе поглед и каза:

– Да, чувствах се малко по-уморена от обикновено. Сигурно е било поради тъмнината. Ще видиш как ще живна сега с идването на пролетта.

– Хм, ще видим. Помисли си все пак дали не искаш да те прегледа докторът.

– Добре, татко – съгласи се Агнес и се насили да хапне от яйцето.

Това се оказа груба грешка. В мига, в който усети вкуса на сварения белтък в устата си, коремът ѝ изкъркори притеснително, а гърлото ѝ се изпълни с жлъчен сок. Агнес бързо се изправи, хвана се с ръка за устата и изтича към клозета. Едва успя да вдигне капака на тоалетната чиния, преди вчерашната вечеря да се излее от гърлото ѝ като същински водопад. Очите ѝ се насълзиха. Повърна още няколко пъти, преди да посмее да се изправи и да избърше с погнуса устата си. Излезе с треперещи крака, а отвън я чакаше притеснен баща ѝ.