Клайв Къслър - Брегът на скелетите

По времето, когато семейството пристигнало в Африка, кралят на хереро, Самюъл Махареро, покръстен няколко десетилетия по-рано, бил в жесток спор с колониалните власти и затова отбягвал свещеника германец, изпратен в земите му от Рейнското мисионерско дружество. Лукас Смайт и неговото семейство се радвали на покровителството на краля, макар че Махареро не харесвал особено дрънкането на Смайт за адските огньове и сярата.

Докато младият Питър се наслаждавал на приятелството си с многото внуци на краля, животът му като подрастващ близо до кралския краал бил досаден, накъсан от миговете на ужас, когато бесовете отново обхващали баща му. Тогава той най-много на света искал да избяга.

Докато кроял плановете си за бягство, посветил в тях Аса Махареро, един от внуците на краля и негов най-добър приятел, и му разказал какво възнамерява да направи. По време на една от многото им срещи за планиране на бягството Питър Смайт направил откритието, което ще промени неговия живот.

Намирал се в една складова рандовал, традиционната кръгла колиба на хереро, където съхранявали фураж за хилядите глави добитък. Двамата с Аса били избрали тази колиба за скривалище и макар Питър да бил ходил там вече десетина пъти, сега за пръв път забелязал, че пръстта покрай стената, измазана с кал и трева, е била разкопана, а после внимателно отъпкана. Чак сега острият му поглед забелязал неравността.

Той разровил с ръце мястото и открил, че тънкият слой пръст покрива десетина големи глинени делви за бира. Гърнетата били големи колкото главата му, а гърлата им били покрити с волска кожа. Той измъкнал едно гърне. Било тежко и вътре нещо потраквало.

Питър внимателно разхлабил малко въжето, което привързвало кожата под ръба, и когато го наклонил, в дланта му паднали няколко камъка. Той затреперил. Макар изобщо да не приличали на стилизираните рисунки на полираните камъни, които бил виждал, по това как разпръскват оскъдната светлина в колибата той разбрал, че държи в ръката си шест неполирани диаманта. Най-малкият бил колкото нокътя на палеца му. А най-едрият — два пъти по-голям.

Точно тогава Аса влязъл приведен през ниската сводеста врата и видял какво е открил неговият приятел. Очите му се разширили от ужас и той бързо погледнал през рамо, за да провери дали някой възрастен не идва подире му. От другата страна на оградата няколко деца пазели добитъка, а на десетина метра минавала жена с вързоп трева на главата. Той се втурнал през колибата и измъкнал бирената делва от ръцете на удивения Питър.

— Какво си направил? — изсъскал Аса на странния си английски с немски акцент.

— Нищо, Аса, кълна се — Питър заплакал виновно. — Видях, че нещо е заровено тук, и просто исках да разбера какво е. Това е всичко.

Аса протегнал ръка и Питър пусна в дланта му камъчетата. Докато прибирал камъните обратно под кожения похлупак младият африкански принц заговорил:

— Никога не бива да споменаваш това, иначе те чака смърт.

— Това са диаманти, нали?

Аса погледнал приятеля си.

— Да.

— Но как така? Тук няма диаманти. Диамантите са в Кейп Колони 3 3 Бивша провинция в Южна Африка, населена през 1652 г. с холандци, която през 1814 г. е отстъпена на Великобритания. — Б.пр. около Кимбърли.

Аса седнал с кръстосани крака срещу приятеля си, разкъсван между клетвата, дадена пред неговия дядо, и гордостта от това, което е постигнало неговото племе. Той бил три години по-малък от Питър, значи само на тринадесет, затова младежкото перчене надвило тържественото обещание.

— Ще ти кажа, но не бива да казваш на никого.

— Аса, кълна се!

— Когато диамантите били открити, мъжете от племето хереро започнали да работят в мините. Работели с едногодишни договори и се връщали със заплатата, която белите собственици им плащали, но взимали и още нещо. Задигали необработени диаманти.

— Чувал съм, че са ги претърсвали, преди да излязат от миньорския лагер. Надничали дори в задниците им.

— Нашите мъже срязвали кожата си и поставяли диаманта в раната. Когато зараснела, вече нямало доказателство. Когато се връщали, разрязвали зарасналото място с асагеите 4 4 Вид леки африкански дървени копия с железен връх. — Б.ред. и вадели камъните, за да ги поднесат като подарък на моя прадядо главатаря Камахеро, който пръв им наредил да заминат на юг в Кимбърли.

— Аса, някои от тези камъни са доста големи, със сигурност са щели да бъдат открити — възразил Питър.