Джак Брул - Мисия „Вулкан“

Мърсър забеляза черния калъф на предавател, притиснат от тялото на Лурбуд, хвана найлоновата каишка и я издърпа, а после извади беретата си и спокойно изстреля два куршума в пластмасовата кутия. Предавателят разпръсна искри и пушек и изгоря.

Мърсър го пусна до главата на руснака.

— Някакви други разменни монети?

— Аз съм майор от КГБ и струвам много за ЦРУ.

— Предположението, че работя за ЦРУ, трябва да е заразно заболяване. Ти си третият или четвъртият човек, който мисли така. Жалко. Аз съм геолог, а не шпионин. — Мърсър насочи към Лурбуд пистолета си и изстреля последния патрон.

Той уморено тръгна по коридора към главния вход на къщата. Вярваше на Лурбуд за ядрената заплаха от страна на „Джон Дори“. Ако Кенджи и корейските му съюзници бяха успели да измамят Кериков, Мърсър не се съмняваше, че руският шпионин ще измисли някакво отмъщение и по всяка вероятност ще унищожи вулкана и бикиния. Срокът от час и половина усложняваше нещата до краен предел.

Мърсър минаваше покрай последния френски прозорец преди всекидневната, когато някой се хвърли през остатъците от стъклото. Успя да отскочи встрани, като се завъртя във въздуха и се прицели. Нападателят падна на пода, претърколи се, изправи се на колене и насочи оръжието си към главата му.

— Съжалявам, че те уплаших, доктор Мърсър, но отвън не можах да разбера кой е — извини се водачът на „тюлените“ и спусна картечния си пистолет.

— Господи — задъхано възкликна Мърсър. Сърцето му биеше като обезумяло. — Бях твърде стъписан, за да се уплаша.

Униформата на командоса беше толкова окъсана, че бе почти неузнаваема. Раната на рамото му кървеше обилно. Въпреки болката, която несъмнено изпитваше, очите му бяха безизразни.

— Какво е положението? — попита Мърсър.

— Всички пазачи са мъртви и сградата е претърсена, но изгубих целия си взвод.

— Съжалявам — каза Мърсър и стана.

— Това е нашият дълг.

— Свържи се с хеликоптера и кажи на пилота да се приземи в задния двор. Тази вечер имам още работа.

Докато морският пехотинец говореше по предавателя, Мърсър се разходи из трапезарията и кухнята. Без да обръща внимание на двата трупа, той претърси трите големи хладилника, докато намери нещо свястно за пиене. Макар че бирата „Кирин“ съвсем не му беше любимата, Мърсър изгълта две бутилки за рекордно време, а после излезе в задния двор и обиколи басейна.

Джил Цу бе избягала от бараката след края на стрелбата и се криеше зад къщата за гости, когато го видя. Жилището на Кенджи гореше на няколко места и на светлината на пламъците чертите на Мърсър изглеждаха сурови и непреклонни.

Над имението се разнесе бръмченето на хеликоптера и заслепяващите му прожектори потърсиха място за приземяване.

Мърсър се приближи до Джил и я прегърна. Тя се притисна до него, без да си дава сметка за болката в ребрата му.

— Всичко е наред. В безопасност си. Кенджи е мъртъв. Джил, трябва да те оставя тук с един от хората ми за известно време.

Тя го погледна с красиви, но уплашени очи.

— Не може ли да ме вземеш с теб?

— Не мога. Имам още много работа — отговори той и нежно я целуна.

Мърсър махна ръцете й от врата си и кимна на командоса.

— Опитай да се свържеш с „Инчан“, може би чрез Пърл Харбър, и им кажи да изпратят друг екип. Не се доверявай на местните власти. И я пази с цената на живота си.

Той хукна към хеликоптера. Еди излетя мигновено, издигайки се над тъмната джунгла.

Мърсър сложи слушалките.

— Карай на север, колкото можеш по-бързо.

Еди увеличи тягата и се обърна към него.

— Не мисля, че си хомосексуалист, затова вероятно целуваше жена там долу — ухили се той. — Къде я намери в разгара на престрелката, по дяволите?

— Трябва да знаеш къде да търсиш — усмихна се Мърсър, отвори последните две бири, които бе взел от кухнята, и му подаде едната.

— Не пия по време на полет — отказа пилотът.

— Не съм от Федералното авиационно управление, нито от военноморския флот, затова не се тревожи.

— Добър довод — отвърна Еди и отпи голяма глътка.

— Морските пехотинци оставиха ли водолазна екипировка на борда?

— Да. Както ме помоли, прерових нещата им, докато чаках. Има кислородни бутилки, дихателни апарати, маски.

— Хубаво — рече Мърсър, извади лист от джоба на панталона си и го подаде на Райс.

— Какво е това?

— Координатите на руска подводница, която се готви да започне ядрена война. — Мърсър бе изчислил позицията на „Джон Дори“ от инфрачервените снимки, предоставени от Агенцията за национална сигурност. — Вкарай ги в компютъра и давай натам.