Джак Брул: Мисия „Вулкан“

— Няма начин да избягаме. Намираме се на стотици мили от Хавай.

— След трийсет секунди тази подводница ще бъде надупчена като решето. Чака ни хеликоптер, затова не се притеснявай. Къде е баща ти?

— Почина преди два дни от сърдечен удар.

— Не очаквай да ти поднеса съболезнования, защото е причинил много страдания.

Мърсър погледна часовника си, вдигна дясната си ръка и започна да свива пръсти, отброявайки секундите. Когато останаха два изправени пръста, няколко експлозии разтърсиха „Джон Дори“. Дежурните светлини примигнаха и после угаснаха. Заблестя една-единствена бяла крушка, когато се включи аварийната система. Сред воя на сирените и виковете на мъжете Мърсър усети, че в плавателния съд прониква вода. Той пъхна ръка в предната част на панталона си, без да обръща внимание на втрещения Валерий.

Претърсвачите рядко проверяваха пространството между скротума и ануса. Мърсър докосна пистолета „Деринджър“, скрит там с помощта на бандаж, и благодари на Бога, че страхът от хомосексуалисти е завладял и руснаците. Оръжието беше любимото на комарджиите по речните кораби през XIX век заради малкия си размер и беше подарък от дядо му отпреди много години. Оттогава Мърсър го държеше в бюрото си.

Той извади малкия пистолет. Макар че беше калибър двайсет и две, „оръжието“ бе заредено с издълбани патрони с кухи върхове, пълни с живак. Беше безполезно от разстояние повече от три метра, но отблизо бе смъртоносно.

— Идваш ли? — попита Мърсър.

Подводницата се накланяше.

Валерий грабна евтино куфарче от леглото.

— Да, с теб съм.

Двамата излязоха в главния коридор. Валерий притискаше куфарчето до гърдите като майка бебето си. По коридора тичаха паникьосани моряци и офицери, които не обръщаха внимание на нищо. Мърсър и Валерий се смесиха с потока от хора, бягащи към най-близкия люк.

Мърсър нахлу в командния пункт и видя капитан Звенков и офицера, които още обсъждаха изстрелването на ядрената ракета. Инстинктът накара Звенков да се обърне и да види екзекутора си.

Изстрелът на деринджъра бе заглушен от звуците на потъващата подводница и на екипажа. Куршумът прониза главата на капитана. Шапката му изхвърча във въздуха, отнесена от горната част на черепа му. Опръсканият с кръв офицер се обърна, но преди да успее да направи нещо, в гърлото му се заби куршум, който разкъса каротидната артерия и югуларната вена. Компютърът за балистичен контрол се обля в кръв.

Някой сграбчи Мърсър отзад. Той се изви и заби лакът в челюстта му. От устата на руснака се разхвърчаха избити зъби и кръв. Мъж в работен комбинезон на инженер се хвърли напред и Мърсър го застреля в сърцето от упор.

В малкия пистолет остана само един куршум, а Мърсър нямаше резервни муниции.

— Валерий, хайде.

Мърсър си проправи път към външния люк, като блъскаше и риташе бягащите моряци.

На палубата наклонът на подводницата беше много по-осезаем, най-малко двайсет градуса. Мърсър предположи, че плавателният съд ще се преобърне след няколко минути. Обърканите хора се опитваха да спуснат във водата недостатъчния брой спасителни лодки и не забелязваха Мърсър и Валерий, които се приближиха до водолазната екипировка. Шумът на сирените отекваше над бурното море.

— Има само един кислороден апарат — изтъкна Валерий.

— Ще се редуваме — отговори Мърсър, премятайки тежкия апарат на гърба си.

— Но аз никога не съм се гмуркал.

— На мен ми е за втори път, затова сме почти наравно. — Мърсър блъсна Валерий в празното пространство между подводницата и външната обшивка на кораба и скочи след него. Водолазната му маска падна.

Той промуши ръката на Валерий под ремъците на кислородния апарат, за да не се разделят в бързината. В подводницата се разнесоха експлозии и зловонен противен пушек изпълни тясното пространство. Мърсър се разтревожи заради реалната опасност, че ядреният реактор може да се разтопи от голямата температурна разлика, когато хладната морска вода залее нагретия до 500 градуса кожух.

— На неколкостотин метра право зад кърмата има хеликоптер. Ако останем под водата, няма да ни забележат.

Куршум заора в морето на няколко сантиметра от главата на Мърсър, разпръсквайки фонтан от вода. Той изстреля напосоки последния си куршум в мрака над тях, сграбчи свободната ръка на Валерий и се гмурна под вълните. На пет метра дълбочина усети, че Валерий дърпа дихателната тръба от устата му. Руснакът пое няколко глътки кислород и му я върна. „Джон Дори“ потъваше, но моторите й още работеха. Вретеновидният корпус мина над главите им. Ударната вълна от взривове, които разкъсваха подводницата, ги оглуши. Двамата се отдалечаваха от потъващия съд, но плуването им бе затруднено от бурното море и необходимостта да се редуват за дихателната тръба.