Джак Брул - Мисия „Вулкан“

— Не можеш да промениш мнението на хората с нови закони и федерални субсидии — прекъсна го Мърсър.

— Преди трийсет години лекарите рекламираха ползата от тютюнопушенето — възрази Хена.

— Предавам се.

— Ще отнеме известно време, но поне най-после сме на правилния път. Никой не иска етническите конфликти, които раздират Централна Европа и бившите съветски републики. Ние поддържаме расово многообразие от двеста години и няма да позволим това да се промени. Америка е известна, че се измъква от кризи точно преди да стигне до дъното, и пак ще го направи.

— Дано да си прав.

Хена отпи голяма глътка от уискито си.

— Валерий Бородин е с нашите хора при вулкана и анализира района над морската повърхност, за да види къде да започнат да извличат бикиния. Мисля, че доктор Талбът е с него.

— Да. Президентът ми направи лична услуга и преди две седмици нареди да я закарат там. Вчера я чух по телефона преди да отлетя за Вашингтон. Предишната страст между нея и Валерий отново е пламнала. Вече говорят за женитба.

Хена се усмихна.

— Малко е странно, но ти си героят в този случай. Мислех, че по традиция точно накрая героят грабва момичето.

— Когато направят телевизионен сериал по тази история, ще се погрижа да променят финала — хладно отвърна Мърсър.

— Е, все пак не си тръгваш с празни ръце. — Хена извади връзка ключове от джоба си и му ги хвърли.

— Какво е това?

— Ключовете на нов черен ягуар кабриолет с бежови седалки, клетъчен телефон, компактдиск плейър и модифициран турбо двигател. Това е най-малкото, което можем да направим за теб.

Мърсър погледна ключовете и се усмихна иронично.

— След като ме простреляха няколко пъти, едва не ме смачка метрото, почти не се удавих, биха ме повече от веднъж, паднах в океана и се разминах на косъм с ядрена ракета, това наистина е най-малкото, което можете да направите.

Хена се усмихна.

— Колата е паркирана пред дома ти. Искам да знам две неща. Как разбра, че трябва да отидеш в къщата на Кенджи, а не при Ониши? И как, по дяволите, откри „Джон Дори“, когато експертите на АНС не можаха да намерят проклетото корито?

Мърсър се усмихна лукаво.

— С „Джон Дори“ беше лесно. Инфрачервените снимки показваха класически покрит вулкан — няколко малки отвора около централен кратер от магма. Обикновено тези по-малки гърла се намират отстрани на вулкана и следователно в по-дълбоки води. На всички снимки имаше бяло топлинно изображение на около миля от централния кратер. На такова разстояние термалното изображение е жълто или оранжево, по-студено заради дълбочината на водата. Бялата точка не можеше да бъде създаден от природата отвор, а само дело на човешка ръка, например ядреният реактор на борда на „Джон Дори“, докато е плавала близо до повърхността.

Хена остана смаян.

— А Кенджи?

— Беше предчувствие, но бях убеден. Преди няколко години в Тенеси работих като консултант за Ониши. „Ониши Минералс“ се интересуваха от купуването на вторичните права за разработване на някаква неизползвана собственост на федералната корпорация „Тенеси Вали Оторити“. Вторично разработване на мина е, когато подпорите, поддържащи тунелите в мината, са се разрушили до най-ниската си точка на издръжливост. Работата е опасна и често стават срутвания, но печалбата е астрономическа, ако мината бъде купена евтино. ТВО не искаха старите мини да се експлоатират по обичайния начин и цитираха всевъзможни пречки от застрахователно естество. Отидох там по молба на ТВО, защото нямаше нито едно срутване при операциите по вторично разработване на мини, които бях консултирал. След като прочетоха доклада ми за геомеханиката, ТВО съвсем изгубиха желание да продават, но „Ониши Минералс“ успяха да ги изпреварят. Ониши подкупи високопоставени длъжностни лица, плати стотици хиляди долари на влиятелни адвокати и накрая създаде собствена фалшива застрахователна компания, за да гарантира изискванията на ТВО. Стореното от него беше до известна степен незаконно, но американските закони за минното дело не са изпипани добре, и той успя да намери вратичка. По онова време вицепрезидент на „Ониши Минералс“ беше консултантът на докторската ми дисертация в Пен, Даниъл Танака. Когато екипът му отново отвори мината, аз се срещнах с него и му обясних, че съм фалшифицирал някои цифри, подценявайки здравината на подпорите. Правилно бях предположил, че Ониши ще му заповяда от мината да бъдат добивани повече въглища, отколкото бях посочил като безопасен лимит. И двамата знаехме, че съм спасил живота на хората му, затова Танака ми дължеше услуга. Обадих му се, преди да замина за Хавай, и Танака ми каза поверително, че Ониши не е знаел подробностите за сделката, когато са придобили правата върху мината. С всичко, което би могло да се сметне за незаконна или корупционна практика, се занимавал помощникът му Кенджи. Предположих, че когато Иван Кериков се е обърнал към Ониши за бикиния, Ониши е заповядал на Кенджи да се погрижи за детайлите. Следователно Кенджи е бил истинският организатор, а не шефът му. Едва когато пристигнах в имението на Кенджи, разбрах, че корейците също са се свързали с него. Той беше идеалният агент-провокатор. Работеше за всички. Доколкото разбрах цикъла на измамата, Кенджи е прецакал Ониши с помощта на корейците, а Ониши е прецакал Кериков, който вече го бе продал на същите корейци. В това време корейците са прецаквали Кериков, сключвайки съюз с Кенджи. Мисля, че е станало така, макар да не съм сигурен. Най-важното е, че Ониши и Кенджи са мъртви, Кериков се крие, а хитрите корейци са останали с пръст в уста.