Джак Брул - Мисия „Вулкан“

— И ние решихме така.

В заведението влезе Хари Уайт. Между устните му висеше цигара. Той седна на бара и изпи глътка „Джак Даниълс“ с безалкохолна напитка с джинджифил, които Дребосъка вече му бе налял.

— Трудно е да се повярва, че всичко е започнало преди четирийсет години с нещо толкова незначително като потъването на рудовоз.

— Не е толкова незначително, ако си бил на кораба — отговори Мърсър, без да откъсва поглед от Хари.

— Знаеш какво имам предвид. Членовете на екипажа на „Феникс“ са умрели, без да подозират, че са началото на конспирация, която едва не доведе до разделяне на страната ни.

— Не бъди толкова сигурен — тихо каза Мърсър и после извика на Хари. — Връщам се от пътуване, а ти си траеш.

Хари стана от високото столче и тръгна към сепарето.

— Видях, че разговаряш с човек в костюм, и реших, че данъчните служби най-после са те хванали. Затова си трая.

Мърсър се засмя. Хари седна до Хена.

— Ричард Хена, директор на Федералното бюро за разследване — представи го Мърсър, наблягайки на всяка сричка. — Бих искал да се запознаеш с Ралф Майкъл Линк, бившият капитан на рудовоза „Феникс“.

До края на живота си Мърсър нямаше да види подобно нещо — изумлението, което се изписа на лицата им. Ако бе казал, че настъпва Второто пришествие, стъписването им нямаше да бъде толкова голямо.

Преди да проговорят, Мърсър започна да обяснява.

— След като ме изписаха от болницата в Пърл Харбър, отидох на Кауай, защото това е най-близкият голям остров до новия вулкан. Надявах се да разбера дали там има оцелели от онази нощ през 1954 година. Открих енергична възрастна дама, Мей Търнър, която си спомняше морски капитан на име Ралф Линк, който бил изхвърлен на брега четири дни след потъването на „Феникс“. Акула била откъснала крака му. Госпожа Търнър се грижила за него, докато оздравял, но после той изчезнал яко дим.

— Как се досети, че съм аз? — попита Хари, докосвайки протезата под коляното си.

— Цялата бъркотия започна с телеграмата от покойния баща на Тиш. Отначало нямах представа кой я е изпратил, но когато научих, че Валерий Бородин и Тиш имат връзка, реших, че е той. Валерий Бородин обаче отрече. Запитах се кой друг би искал да ме замеси в тази история и знае, че Джак Талбът ми е приятел. И после си спомних, че разговарях с теб вечерта, когато телеграмата пристигна от Джакарта. Тогава ти казах, че Джак работи в Индонезия и се питам дали знае какво се е случило с дъщеря му. Ти беше единственият човек, на когото казах, че Джак работи там. Започнах да мисля за мотива защо би искал да ме замесиш, и стигнах до заключението, че става дума за отмъщение, и ти трябва да си бил член на екипажа на „Феникс“. Мей Търнър затвърди подозренията ми. Но така и не ми стана ясно как си изпратил телеграмата от Джакарта.

— Лесно. Не съм плавал по моретата от 1954 година, но още познавам моряци от цял свят. Обадих се по телефона на един приятел, който познаваше човек в Индонезия, и го накарах да изпрати телеграмата.

— Защо? — тихо попита Хена.

— Бяхме се споразумели с онези копелета да потопим „Феникс“ заради парите от застраховката. Трябваше да ни вземат. Но те започнаха да стрелят по нас, докато бяхме в спасителните лодки, и избиха целия ми екипаж. Простреляха и мен с два куршума. Загубих съзнание и когато се свестих, установих, че съм се вкопчил за преобърната спасителна лодка, а голяма бяла акула гризе крака ми. Омразата запази живота ми. Изтеглих се на лодката и успях да се добера до Хавай. След като Мей се грижи за мен, тръгнах да търся онези негодници. Тогава промених името си на Хари Уайт, за да не знаят, че има оцелял. Търсих двайсет проклети години и не стигнах доникъде. Проверих всички кораби, потънали около Хавай. Някои наистина бяха претърпели корабокрушения, но разбрах, че други са потопени от хората, които убиха момчетата ми. Така и не можах да открия връзка между онези кораби и моя. След двайсет години най-после изгубих надежда и се преместих тук, във Вашингтон. Чувствах, че съм се провалил. А сетне потопиха кораба на НАОМ и реших, че може би след всичките тези години ще имам възможност да отмъстя. Властите щяха да разследват случая и да открият схема в изчезванията. Дори ми хрумна да помогна по някакъв начин, но вече наближавам осемдесетте. Кой би ме изслушал, по дяволите? — Хари се обърна към Мърсър. — Когато ми каза, че дъщерята на твоя приятел е била спасена от онзи кораб, разбрах, че има провидение. Обадих се на моряка, който има приятел в Индонезия, и го накарах да ти изпрати телеграмата, надявайки се, че ти ще отмъстиш за моя екипаж. Извинявай, че те въвлякох в това, Мърсър, но не устоях на изкушението.