Джак Брул - Мисия „Вулкан“

След пет минути Мърсър се показа на повърхността. „Джон Дори“ се намираше на неколкостотин метра от тях и потъваше. Витлата й се стовариха във водата, като я разпениха. Бяха спуснали само две спасителни лодки и моряците изтегляха оцелели и трупове и не забелязаха огромния хеликоптер, който се сниши над главите им.

„Сикорски“ кацна във водата. Еди Райс намали тягата и отиде в товарното отделение. Там отвори голяма туба с моторно масло и го изля в морето. Вълните мигновено се успокоиха под тежестта на течността.

Мърсър и Валерий заплуваха към хеликоптера. Оставаха им само двайсет метра, когато едната спасителна лодка се отправи към тях.

— Еди — изкрещя Мърсър. — Приготви се за излитане.

Пилотът сигурно чу думите му, защото изчезна от товарното отделение. Последните петнайсет метра плуване бяха най-мъчителните в живота на Мърсър. Болката в тялото му беше непоносима. Белите му дробове пламтяха, ръцете му бяха натежали като олово, а очите му се бяха затворили от солената вода. С огромно усилие мобилизира остатъците от издръжливостта си.

Бръмченето на мотора на спасителната лодка се усилваше. Нито Мърсър, нито Валерий се осмеляваха да погледнат назад.

Изведнъж те се озоваха в спокойното петно от моторно масло, което Еди бе излял в океана. Перките на хеликоптера се завъртяха по-силно. Мърсър и Валерий преодоляха последните няколко метра само благодарение на силната си воля. Валерий хвърли куфарчето на баща си през отворената врата на товарното отделение и отчаяно се вкопчи в хеликоптера.

Мърсър го бутна вътре и погледна през рамо. Спасителната лодка беше само на двайсетина метра от тях и бързо се приближаваше. Той разбра, че няма да успее да се качи в хеликоптера и руснаците ще го настигнат.

— Кажи на пилота да излети — извика той и се пусна от хеликоптера.

Мърсър не видя Валерий и предположи, че руснакът е изгубил съзнание, когато се е качил на борда. Но грешеше.

Валерий се появи на вратата. В ръцете си държеше картечен пистолет. Изстреля дълъг, смъртоносен откос към спасителната лодка. Свистене на куршуми и викове раздраха нощта. Когато пълнителят свърши, Валерий протегна оръжието към Мърсър.

Мърсър сграбчи дулото и се изтегли в хеликоптера. Валерий му подаде ръка и го издърпа вътре. Мърсър не губи време дори да си поеме дъх, грабна слушалките и микрофона и изхриптя:

— Давай, Еди. Давай, по дяволите.

Едва когато „Сикорски“ се издигна над водата и се отправи към Хавай, Мърсър се отпусна на пода. Очите му бяха изцъклени, а белите дробове се свиваха конвулсивно. Валерий седна до него, капнал от умора и изтощен от свръхдозата адреналин.

— Баща ми каза, че преди години е гледал как стрелят по спасителна лодка, пълна с хора. Мъжете загинали за славата на Русия, макар че не били руснаци. Ето че аз направих същото. За какво?

— Поради най-добрата причина от всички — задъхано отговори Мърсър. — Да си спасиш задника.

Той стана и залитайки се приближи до отворената врата на товарното отделение. Вятърът навяваше вътре дъжд. Затвори вратата и се върна при Валерий.

— Кажи ми, сигурен ли си, че не си изпратил онази телеграма?

— Категорично.

— Странно — отбеляза Мърсър и изгуби съзнание.

Мърсър седеше в задното ъглово сепаре в „При Дребосъка“ и бавно въртеше между пръстите си чашата с водка и лимонов сок. Кубчетата лед леко потракваха. Отпи и остави чашата на издрасканата маса. Движенията му бяха плавни и обмислени. Бяха изминали три седмици, откакто Еди Райс кацна принудително в Тихия океан на стотина мили от Хавай и тялото на Мърсър още беше схванато и изранено. Счупи крака си по време на падането, а Еди получи силно мозъчно сътресение и удари лицето си. Пилотът бе приет в болницата в Пърл Харбър. Валерий Бородин се отърва без драскотина.

Мърсър се обърна и огледа помещението. Дребосъка търсеше нещо зад бара и не се виждаше. В заведението имаше още четирима-петима посетители, работници от близката транспортна фирма. През прозорците проникваше кехлибарена светлина, докато слънцето се спускаше зад мъгливия хоризонт.

Мърсър бе забил обикновено кабарче в центъра на Хавай на картата в дома си и беше се обадил на Дик Хена, за да се срещнат в „При Дребосъка“ и да обменят информация.

Пресуши остатъка от питието си и извика на Дребосъка да му донесе ново. Трите водки вече притъпяваха болката в ставите му.

Ричард Хена влезе точно когато Дребосъка слагаше чашата пред Мърсър. Беше облечен в черен костюм с вратовръзка, а очите му бяха скрити зад тъмни очила, каквито всички агенти на ФБР носеха във филмите. Мърсър се изправи бавно, като се подпря на масата.