Джак Брул - Мисия „Вулкан“

Мърсър нахлу в кухнята. Подът и стените бяха облени в кръв, която бе образувала локва под двата трупа, сгърчени под строшените прозорци. „Тюлените“ си знаеха работата. Мърсър се върна в трапезарията и предпазливо отвори външната врата. Съседната стая вонеше на пушек. Към тавана се извисяваха пламъци от разбит телевизор на няколко метра от голямо кожено канапе.

Един от пазачите на Кенджи се опита немощно да вдигне оръжието си, но от лявото му рамо липсваше голямо парче. От раната струеше кръв.

Мърсър хладнокръвно го застреля между изпълнените с омраза очи. Облеченият в униформа кореец в ъгъла вече беше мъртъв.

Мърсър пое няколко пъти дълбоко въздух, докато сменяше пълнителите. Погледна часовника си и се изненада, като видя, че са изминали само шест минути, откакто бе хукнал към палмата в задния двор. Заради прилива на адреналин му се бе сторило, че са изтекли шест часа, но въпреки това всеки миг се бе запечатал в паметта му като филмов кадър. Престрелката навън затихваше. Мърсър нямаше представа дали е намалял броят на морските пехотинци, или на пазачите.

По цялата дължина на северното крило на къщата минаваше широк коридор. Прозорците вдясно бяха разбити, а вляво имаше стаи — библиотека, зала за билярд и малко кино. Последната врата водеше към кабинета на Кенджи. Мърсър се промъкна крадешком в коридора, като бързо проверяваше всяко помещение. Вратата на стаята преди кабинета беше отворена и когато се приближи, някой го ритна с невероятна сила. Оръжието изхвърча от ръцете му. От пръста му на спусъка се откъсна парче месо. Преди да има време да реагира, под сърцето му се заби юмрук, който изкара въздуха от белите му дробове.

Той залитна няколко крачки, като масажираше ребрата си. В коридора излезе Кенджи. Беше в черни дрехи, бос. Черните му очи блестяха от омраза.

— Не знам кой си, но ще ми достави огромно удоволствие да те убия заради онова, което направи. — Гласът му беше абсолютно безчувствен и сякаш отекваше някъде отдалеч. Кенджи очевидно нямаше душа.

Мърсър се опита да извади пистолета си, но Кенджи протегна крак с бързината на змийски език и изби беретата от пръстите му. Макар че Кенджи беше двайсетина години по-възрастен от него, Мърсър не хранеше надежди, че ще го победи. Дори и да не беше последната изтощителна седмица, пак щеше да е лесна плячка за Кенджи.

— И ти ли си някое от момчетата за мокри поръчки на Кериков? — попита Кенджи и ритна Мърсър в ребрата.

Мърсър се свлече надолу по стената, като се вкопчи в грапавата мазилка, за да се задържи. Имаше чувството, че са го блъскали с бейзболна бухалка в гърдите.

— Какви ги говориш? — изхриптя той.

Кенджи го удари с юмрук в стомаха и когато Мърсър се преви на две, го ритна в лицето. Кенджи се завъртя, а Мърсър се просна на каменния под и повърна. От носа и устата му потече кръв. Въпросът на Кенджи го бе стъписал не по-малко от жестоките му удари. Зашеметен от ритниците, Мърсър не беше сигурен дали е чул правилно.

— Не съм от руските ти съюзници.

Кенджи отново вдигна крак, но Мърсър успя да парира удара с ръка. Кореецът загуби равновесие и даде на Мърсър няколко ценни секунди да се изправи.

— Между другото, къде са руските ти благодетели? — през стиснати зъби добави Мърсър, докато Кенджи обикаляше около него.

— Мъртви са като Ониши — подигравателно се изсмя Кенджи и изпълни комбинация от удари. Първият улучи Мърсър в черепа, а вторият спука още две от ребрата му. Въпреки болката, Мърсър успя да реагира, но юмрукът му сякаш само отскочи от мускулестите сухожилия на гърлото на Кенджи.

— Също като Ониши и руснаците бяха пионки, които аз и истинските ми съюзници използвахме и изхвърлихме.

— Корейците? — попита Мърсър и постепенно започна да разбира.

— Те ме подкрепяха месеци наред в измамата срещу Иван Кериков и Ониши. — Кенджи дори не се беше задъхал, докато Мърсър едва си поемаше въздух. — Ние задействахме жалкия преврат на Ониши и Кериков и отклонихме вниманието на американците от вулкана и богатството му. За Кериков превратът беше средство за постигане на друга цел, а за Ониши представляваше дългогодишна мечта. Но за нас беше просто маневра за отклоняване на вниманието.

— Ти си се възползвал от плана на Кериков и си присвоил идеята и агентите му. Тогава ти си спасил Тиш Талбът от „Океански търсач“? — Мърсър трябваше да накара Кенджи да продължава да говори, надявайки се, че някой от командосите още е жив и ще го спаси.