— Както ми заповяда Кериков заради Валерий Бородин. Но тя не влизаше в плана ми, затова съюзниците ми наеха неколцина убийци да я екзекутират във Вашингтон.
— Но не можаха. — Мърсър успя да се усмихне иронично. — Тиш Талбът е жива и здрава.
— Ти?
— Да.
— Няма значение. По-късно ще я убия.
— Как ли пък не — възрази Мърсър. Омразата му вдъхна безразсъдна смелост.
Той се хвърли върху Кенджи, забивайки рамо в гърдите му. Двамата паднаха и се блъснаха в стената. Мърсър се съвзе миг преди Кенджи и нанесе три силни удара по мускулестото му тяло. Кореецът изохка, но въпреки това сграбчи Мърсър и го тръшна на пода. Мърсър се изправи доста бързо.
— Мислех, че убийството на Ониши ще ми достави върховно удоволствие, но сега съзнавам, че твоята смърт ще ми подейства още по-добре — заплашително каза Кенджи, приближи се до Мърсър и го ритна с всичка сила.
Мърсър се наведе назад, без да обръща внимание на болката в гърдите си, и докато се изправяше, извади ножа от бойния си колан.
Стоманеното острие разряза петата на Кенджи. Ударът натроши фините костици и спря атаката му. Мърсър замахна отчаяно, разкъса коремните мускули и диафрагмата на Кенджи и проби левия му бял дроб.
Противникът му залитна назад, издърпвайки ножа от пръстите на Мърсър, и паникьосано се вторачи в острието, стърчащо от гърдите му.
— Ти — прошепна той. От устата му се разхвърчаха пръски кръв.
Мърсър бе паднал на пода след атаката и нямаше сили да стане, затова когато Кенджи издърпа ножа от тялото си и насочи окървавеното острие към него, нямаше как да се защити. Жестокостта на Кенджи се изчерпваше заедно с изтичащата му кръв, но въпреки това той имаше достатъчно време да убие последната си жертва. Мърсър лежеше неподвижно на пода и нямаше как да избегне приближаващия се към него нож.
Първият куршум спря Кенджи, а вторият прониза гърдите му, разкъсвайки сърцето и вече наранения му бял дроб. Последният пръсна черепа му.
Мърсър се обърна и видя как един от морските пехотинци пада облян в кръв на пода. Изминаха цели шейсет секунди, преди да се съвземе и да стане да провери как е раненият командос. Мърсър го обърна по гръб и се изуми. Мъжът, който бе спасил живота му, не беше морски пехотинец.
Лицето на непознатия представляваше маска от засъхнала кръв. Той успя да отвори невредимото си око.
— Спасибо.
Мърсър се стъписа за миг, като чу руска реч, но после всичко му стана ясно.
— Кериков.
— Не. — Мъжът се закашля и изплю храчка кръв на пода. — Аз съм Евад Лурбуд, майор от КГБ, Седми отдел, помощник на Иван Кериков. Благодаря ти, че ми даде възможност да убия онази свиня.
— Къде е Кериков?
— Чух, че е заминал за Европа. Кой знае? Ти си от американските специални сили, да?
— Аз съм онзи, който провали операцията ви.
— Съмнявам се — усмихна се Лурбуд. — Никой не може да обърка резервните варианти, които сме предвидили.
— Обзалагам се, че хората ви в Ню Йорк няма да са съгласни с теб.
— Ти ли беше?
Мърсър се усмихна скромно.
— Нищо работа. Но доведе до различни интересни неща като например замаскирана подводница на име „Джон Дори“, изкуствено създаден вулкан и отдавна умрял, но възкръснал учен.
Лурбуд се стъписа, като чу колко много знае Мърсър.
— Допуснахте достатъчно дребни грешки, за да разкрия малката ви дяволия. — Мърсър започна да отброява на пръстите на ръката си. — Когато е била изтеглена на борда на „Джон Дори“, Тиш Талбът е видяла емблемата на комина и е чула екипажа да говори на руски. А после сте използвали кораб на „Океански превози и товари“ за официалното й спасяване. Това ме улесни да разкрия връзката с „Феникс“, с който сте започнали операцията. И не сте наблюдавали Валерий Бородин достатъчно отблизо, след като е успял да изпрати телеграмата, с която ме замеси в тази история. Предполагам, че в края на краищата можете да обвините него за провала си. Ако не беше телеграмата, никой нямаше да заподозре нищо. Жалко, че агентите ви тук, в Хавай, се обърнаха срещу теб. Когато избираш съюзници, хубаво е да се увериш в истинските им мотиви. Ониши искаше независима държава повече от вулкана, а Кенджи трябва да е имал причина да включи корейците. — Мърсър бе взел картечния си пистолет и бе насочил дулото към гърдите на Лурбуд.
— Не можеш да ме убиеш.
— Защо, по дяволите? — спокойно попита Мърсър.
— Ако до час и половина не се обадя на „Джон Дори“, оттам ще изстрелят ядрена ракета към вулкана.
Читать дальше