Джак Брул - Мисия „Вулкан“

Измина двайсетте метра до къщата за рекордно време и се покатери на малка палма. Когато стигна върха, дървото се огъна под тежестта му и Мърсър скочи на балкона на втория етаж. Стрелбата в предната част на къщата се усили.

Той ритна френските прозорци, хвърли се на килима и се претърколи в случай че в стаята има пазач. Изправи се на колене и огледа помещението. Нямаше никого.

Махна очилата за нощно виждане и пое дълбоко въздух, за да се успокои. Звуците от престрелката долу бяха заглушени от дебелите стени на дома. Мърсър протегна ръка към вратата, когато забеляза сянка на светлина в процепа отдолу. Постави пръсти на валчестата дръжка и безшумно я превъртя. После отвори рязко вратата и вдигна картечния си пистолет. Пазачът бе изненадан. Мърсър го дръпна в стаята и заби в корема му дулото на оръжието си. Усети, че тежестта на мъжа го блъска назад, и натисна спусъка. Деветмилиметровите куршуми надупчиха пазача. Кръвта му изпръска стената отзад.

Мърсър извади окървавеното дуло от тялото и се обърна към широкия коридор. В една от другите стаи се вмъкна облечен във военна униформа кореец. Мърсър успя да изстреля един откос и улучи мъжа в горната част на гърба. Бързата проверка показа, че един куршум е бил фатален, докато другите бяха надупчили рамката на вратата.

Огледа останалата част на етажа. Елегантните стаи за гости в двете крила бяха безлюдни. Картечни пистолети и гранати разбиха мазилката на долния етаж и разтърсиха стените на старата къща. Мърсър спря в началото на стълбите.

Изведнъж го обзе страх. Не беше чувал толкова ожесточена престрелка. По стълбището отекваха ужасяващи предсмъртни викове. Преживяванията му в Ирак и във Вашингтон не бяха нищо в сравнение с това. Тогава той беше в засада и нямаше време да разсъждава, а в офиса на „Океански превози и товари“ в Ню Йорк чувстваше, че малко или повече владее положението. Сегашният ад обаче беше нещо съвсем различно. Мърсър се готвеше да се включи доброволно в кръвопролитно сражение и това го ужасяваше. Слезе по махагоновите стъпала, като държеше пръста си на спусъка на картечния пистолет.

Сред стъклата от строшените прозорци на полуетажа лежаха два трупа. Единият беше облечен във военна униформа, а другият — в черен костюм. Вторият очевидно беше от хората на Кенджи. Във въздуха се носеше гъст дим, който опари очите на Мърсър. Наоколо като разгневени оси свистяха куршуми и шрапнели. Атаката на „тюлените“ очевидно не бе загубила остротата си. Някой изкрещя в съседната стая. Благодарение на чертежите, които Дик Хена му даде, Мърсър разбра, че стенанието се чу от главното фоайе.

Осъзна, че някой го е забелязал, едва когато в перилата до него рикошира поток от куршуми, разсичайки дървото като резачка. Мърсър се претърколи надолу по стъпалата и когато се приземи на мраморния под, видя силуета на убиеца, очертан в рамката на вратата на трапезарията. Мърсър стреля, но само веднъж, защото в пълнителя му бе останал един патрон. Куршумът улучи корееца в рамото и го завъртя, но не го уби.

Без да изпуска картечния пистолет „Узи“, той започна да се обръща към Мърсър, който се хвърли на килима и докато летеше, протегна ръка към беретата в кобура си. Пазачът не можа да се прицели и приземявайки се, Мърсър изстреля четири-пет куршума в него.

Отново пъхна беретата в кобура, сложи нов пълнител в картечния пистолет, промъкна се през вратата, водеща към главното фоайе, и застреля трима пазачи, скрили се под разбитите прозорци.

От чертежите на къщата Мърсър знаеше, че кабинетът на Кенджи се намира от другата страна на преддверието, през няколко стаи след трапезарията.

Друг гард го забеляза, докато Мърсър тичаше през фоайето, и в мрамора под краката му рикошираха куршуми. Мърсър се изви рязко и после се хвърли в трапезарията, падайки върху голяма, красиво наредена маса. Той строши порцелановия сервиз и го превърна в купчина скъпо струващ боклук върху лакирания дървен под. Претърколи се до отсрещния край на масата и събори няколко стола.

После се изправи на колене и подпря на масата картечния си пистолет. Парчета порцелан се забиха дълбоко в коленете му.

В същия миг експлозия разтърси фоайето — морските пехотинци взривиха масивната предна врата. Трапезарията се изпълни с пушек и кореецът, който току-що бе стрелял по Мърсър, влезе залитайки в помещението. Очевидно бе стоял до вратата и в тялото му се бяха забили трески. Смъртоносният изстрел на Мърсър беше облекчение за него.