Джак Брул - Реката на тайните

Това е името, което ще използваш, когато се върнеш при своя народ. Бойното ти име. Кажи ми, Мърсър, по кой път ще стигнем най-бързо до джунглата?

Без да пророни дума или да се поколебае, той посочи надясно.

Нямаше представа за колко дни стигнаха до селото на Жума, което се намираше на езерото Киву, от страната на Руанда. Намираха храна в джунглата и заобикаляха местата, където се водеха престрелки. Мърсър остана при Жума половин година, а после в селото дойде представител на Червения кръст. Минаха още три седмици, докато потвърдиха самоличността му и се обадиха на дядо му в Съединените щати да отиде в Кигали, столицата на Руанда, за да вземе внука си, когото не познаваше…

Мърсър погледна спящото момче от Панама. Жарта на гаснещия огън осветяваше лицето му. Дори да не го бе почувствало, хлапето бе усетило, че имат еднакви преживявания. И двамата бяха сираци, бяха принудени да живеят в джунглата и им бе отказано време да тъгуват. Той погали Мигел по косата.

— Какво стана с Жума?

— Какво каза? — стресна се Мърсър.

— Бавачката ти? — попита Лорън. — Какво стана с нея?

Мърсър преглътна. Споменът беше толкова жив в паметта му, че сякаш усещаше мириса на разцъфналите рододендрони. Дори Хари не знаеше подробностите за смъртта на родителите му, а той неволно бе разказал историята на съвсем непознат човек. Лорън го наблюдаваше изпитателно, но Мърсър не се почувства уязвим, както предполагаше. Очакваше, че разказът му ще предизвика съжаление — чувство, което ненавиждаше, но в гласа й прозвуча уважение.

— Няколко пъти се опитвах да я измъкна оттам, но тя не искаше да напусне селото си. Върнах се в Руанда по време на геноцида през деветдесет и четвърта. Но закъснях.

Лорън докосна ръката му.

— Съжалявам.

Подаде бутилката бренди на Лорън, после отпи и той.

— Радвам се, че я познавах.

Странно, но тъгата, която обикновено го обземаше, когато мислеше за онзи ден, не се появи. Вместо нея Мърсър изпита гняв. И нещо по-силно, отколкото само желание да разбере какво се е случило с Гари и останалите и да отмъсти. Искаше да придаде смисъл на загубата на Мигел — нещо, което така и не бе успял да направи за убийството на родителите си и което отдавна обсебваше мислите му.

— Какво ще правим с него? — попита Лорън.

— Все трябва да има роднини в Ел Реал или някъде наблизо. Утре ще го пратим в града с Рубен и хората му и ще продължим с плана си.

— Ами ако няма роднини?

Мърсър нямаше отговор на този въпрос.

Сутринта ги събуди джунглата. Към птиците, завърнали се в долината, се присъединиха и други животни, включително една маймуна, която врещеше срещу изгряващото слънце, сякаш бранеше територията си. От мрака се показа гъстият балдахин от растителност. Багрите се разкриха с изумителна скорост. Черното се превърна в сиво и после в зелено. Появиха се очертания, първо като фантомни сенки, после отделни дървета, клони и листа. С всяка минута джунглата ставаше все по-шумна. Нощните същества се скриха и ранобудните хищници започнаха да ги търсят.

Мърсър сигурно бе заспал много преди Лорън, защото когато се събуди, видя, че тя е сложила около тях мрежа против насекоми и е напълнила с вода плиткия окоп около бивака им, за да не влизат пълзящи гадини. Мърсър лежеше по гръб. Мигел се бе притиснал до него, а Лорън Ваник лежеше от другата му страна, сложила ръка на рамото му. Лицето й бе обърнато към него. Необикновените й очи бяха затворени, но чертите й бяха все така привлекателни. Черните й коси бяха разпилени на пясъка. Тримата бяха спали под едно одеяло. От другата страна на огъня Рубен и хората му пушеха и кашляха.

Лорън се събуди и се усмихна.

— Харесвам мъже, които се събуждат като мечоци след зимен сън.

— Не съм от тях. Винаги се будя готов да посрещна предизвикателствата на новия ден.

— Тогава нощес си се правил на мечок. Мили Боже, ти можеш дори да хъркаш.

— Не хъркам, но дори да е било така, трябва да знаеш, че силното хъркане е признак на мъжественост, и смелост.

— Тогава трябва да се гордееш със себе си. Ако се съди хъркането ти, трябва да си страхотен жребец.

За да прикрие смущението си, че открито флиртува в тези неподходящи обстоятелства, Лорън отметна одеялото, обърна се, преди Мърсър да е видял, че се е изчервила, и отиде в джунглата да се усамоти. Панамците шумно пикаеха в реката.

Мърсър стана и тръгна да намери нещо за закуска в лагера на Гари. Погледът на Лорън и насълзените й очи, след като изслуша разказа му, се бяха запечатали в паметта му. Не беше сигурен какви са чувствата му от това, че е научила най-съкровената му тайна, но изпитваше странно спокойствие.