Джак Брул - Реката на тайните

— Какво става? — прошепна Мърсър.

Преди Ваник да отговори, на поляната се появи Рубен — държеше някакво момче за тениската. Карабината бе преметната на рамото му. Той заговори бързо на испански и Лорън се засмя.

— Каза, че намерил хлапето в лагера на приятеля ви. Търсело храна. Стрелял над главата му и момчето се опитало да се зарови в пясъка.

Хлапето беше десетинагодишно, слабо и изтощено, с големи черни очи, широко отворени от страх като на затворено в клетка животно. Косата му беше дълга като на момиче, черна и мръсна. Миглите му също бяха дълги, а лицето — нежно и красиво. Щом забеляза консервата със спагети до Мърсър, момчето сякаш престана да обръща внимание на всичко друго.

Лорън прибра пистолета си в кобура и клекна. Рубен довлече хлапето по-близо, пусна го и заобиколи огъня, за да седне при хората си. Ваник заговори на мелодичен испански. Южняшкият й акцент изразяваше загрижеността на майка, успокояваща детето си. Промяната от бойна готовност в нежност беше забележителна. Мърсър отново се запита дали е участвала в мироопазващите сили — работа, която изискваше ожесточеност и същевременно чувствителност. Но от друга страна, макар да не носеше венчален пръстен, Ваник може би имаше дете.

— Аз знам английски — каза момчето. — Казвам се Мигел.

— Аз съм Лорън. — Тя се ръкува с хлапето. — А това е… Извинете, забравих малкото ви име.

— Филип, но всички ме наричат Мърсър. — Той също клекна и стисна ръката на хлапето. — Какво правиш тук?

— Мама и татко работеха за господин Гари. Заспаха преди два дни и не можах да ги събудя.

Мърсър му даде спагетите си и лъжица.

— А ти къде беше, когато заспаха?

— Играех горе на хълма — отговори Мигел с пълна уста и посочи. — Чух силен вятър в джунглата и когато слязох, всички бяха заспали. И после… на другия ден…

Очите му помръкнаха.

— Знаем какво е станало — каза Лорън. — Дошли са някакви хора, нали?

Момчето кимна и забрави за храната.

— Лоши неща ли направиха? — попита тя и Мигел отново кимна. — Колко бяха?

Хлапето вдигна четири изцапани пръста.

— Постъпил си умно и смело, като си се скрил в джунглата, когато са дошли, Мигел. — Ваник интуитивно разбра, че Мигел има чувството, че е предал родителите си, като не е предотвратил оскверняването на труповете им. — Майка ти и баща ти щяха да ти кажат да стоиш далеч от лошите хора.

— Исках да изляза, но видях оръжия. Не трябва да се приближавам до оръжия. — Погледът му се стрелна към пистолета й, който се подаваше от кобура. — Ти си войник и можеш да носиш оръжие. И ти ли си войник?

— Не — отговори Мърсър. — Аз съм приятел на господин Гари.

Момчето се оживи и гласът му стана весел.

— Много харесвах господин Гари. Беше забавен. А ти можеш ли да правиш смешки?

Мърсър не знаеше какво да отговори. Чувстваше се неловко в присъствието на детето. Как можеш да забавляваш момче, което съвсем наскоро е загубило родителите си и отчаяно се нуждае от окуражаване, че не всички възрастни са убийци, които стрелят по трупове?

— Не съм — каза Мърсър и извади носната си кърпа. — Но мога да правя шоколад от заешко акано.

— Не можеш — засмя се Мигел.

Десертното блокче „Сникърс“ почти се бе разтопило от горещината. Мърсър го бе намерил в лагера. Сега го скри в шепата си и нагласи кърпата между пръстите си така, че краищата й да приличат на дълги увиснали уши. Размърда средния си пръст и кърпата заприлича на заек, който души въздуха. На умореното лице на Мигел се изписа учудване. Мърсър духна и пусна десерта да падне в другата му шепа. Мигел изпищя от удоволствие.

— Нали ти казах — рече Мърсър и му даде сникърса.

Детето погали заека, после разкъса опаковката на десерта.

— Можеш ли да го направиш пак?

— Е, заекът първо трябва да се нахрани.

— Ще отида да му събера листа. Искам още един шоколад.

— Не бързай толкова. — Лорън го хвана за ръката, преди да хукне към джунглата. — Мисля, че трябва да стоиш при нас.

Топлата храна и контактът с хора постигнаха желаното въздействие върху Мигел само за петнайсет минути. Инстинктите го влечаха повече към Мърсър, отколкото към Лорън, защото се нуждаеше от закрила, каквато според него можеше да му предложи само мъж. Той се сви до Мърсър и сложи глава на протегнатия му крак. Лорън погали Мигел по бузата и го зави с едно одеяло, взето от разрушения лагер. Мърсър сложи заека от кърпа в малката ръка на момчето и Мигел го прегърна като плюшена играчка и заспа.