Джак Брул - Реката на тайните

Но сега, докато лежеше във вулканичното езеро, дори странните огнестрелни рани на Гари и хората му не можеха да развалят доброто й настроение. Това беше един от триковете, които всеки войник открива, ако иска да запази разсъдъка си. Лорън не знаеше какво да мисли за Мърсър. Той беше интелектуалец, но се движеше и разсъждаваше като воин. Съмняваше се, че Мърсър е ветеран от война. Ветераните имаха склонността да се изтъкват и да се хвалят пред военните на активна служба. В държането му имаше нещо, което я караше да мисли, че не обича да се перчи.

Мърсър беше загадка, за която Лорън нямаше нищо против да научи повече. Беше съвсем различен от служителите на посолството, които я ухажваха в Панама Сити, и от военните, които твърдяха, че я харесват като равна на тях, но всъщност се чувстваха заплашени от нея. Тя бе установила, че те или се измъкват унизени, или искат да доминират, като се опитват да я изнасилят още на първата среща. Това се бе случило два пъти. Първият успя, а вторият, генерал-лейтенант, по време на последния й престой в щаба на Южното командване в Маями, трябваше да измисли автомобилна катастрофа, за да обясни синините и драскотините си.

Този спомен вгорчи спокойствието й. Лорън въздъхна дълбоко и се потопи под водата. Гмуркането я бе научило да контролира дишането си и тя плува под повърхността, докато бавно преброи до сто. Показа се над водата, избърса очи и видя Мърсър — стоеше на брега на петнайсетина крачки от нея. Ядоса се и се приготви да се развика, когато чу какво го е накарало да се приближи.

Бръмченето на хеликоптер.

— Хайде! — извика Мърсър. — Идва насам!

Той й хвърли ризата си, докато тя стоеше в плитчините. Вниманието му бе погълнато от звука на невидимия хеликоптер. Памучната риза попи водата по кожата й и гърдите и извивката на тънката й талия се очертаха под мокрия плат. Зърната й настръхнаха. Мърсър се приближи до дупката, където бе скрил Мигел. Лорън обу панталона си и тръгна след него, като носеше бельото, ботушите и пистолета си.

— Кои са? — попита тя.

Мърсър застана на скалата пред входа.

— Идват от запад, но може да са кръжали около вулкана. Прилича на „Бел Джет Рейнджър“. Черен е.

— Опознавателни знаци?

— Не видях. Беше твърде далеч.

Хеликоптерът изведнъж забръмча над езерото, сякаш току-що се бе извисил над водопадите. Мърсър предположи, че е прелетял няколко пъти над лагера на Гари, за да могат пътниците да видят дали някой е останал там. Беше сигурен, че онзи, който е застрелял труповете и е заповядал кражбата на дневника на Лепине в Париж, е в хеликоптера. Сви юмруци.

— Мислиш, че…

— Знам, че са те.

Рубен и хората му бяха заварени неподготвени. Тримата дремеха и когато се събудиха, хеликоптерът се бе снишил и вече бе между тях и най-близката шахта, изкопана от Гари. Страничната врата беше отворена и Мърсър се досети какво ще последва. Това беше добре изпълнена въздушна атака.

Благодарение на подготовката и рефлексите си Рубен избегна първия изстрел, когато рейнджърът надвисна във въздуха над тях като смъртоносно насекомо. Тракането на перките заглуши изстрелите на карабината и гневния лай на леката картечница, подаваща се през отворената врата. На десет крачки пред панамците изригна стена от пясък. Те се обърнаха и побягнаха. Последваха ги облачета прах от хеликоптера продължаваха да стрелят. Лорън бе излязла от шахтата и бе застанала до Мърсър. Неволно затаи дъх, когато пороят куршуми попадна в целта.

Единият панамец изви гръб под невъзможен ъгъл и падна по очи на пясъка. Разкъсаното му тяло издълба кървава бразда. Хеликоптерът се отмести встрани, за да се прицели в другите двама. Следващият откос повали втория наемник — главата му се пръсна. Рубен продължи да бяга. Пясъкът, вдигнал се от канонадата, го скри. Стрелбата за миг спря. Нямаше значение, че Мърсър и Лорън се молеха на Бога Рубен да се появи от разсейващия се облак прах. Това означаваше само временна утеха. Рубен наистина се показа. Беше коленичил и държеше карабината си. Изстреля останалите в пълнителя патрони и сложи нов, но не му стигна времето да зареди — леката картечница на хеликоптера изтрещя отново и когато пясъкът се разсея за втори път, Мърсър и Лорън видяха безжизненото тяло на Рубен.

— Влез в дупката и се погрижи Мигел да не излиза — каза Мърсър, докато наблюдаваше как хеликоптерът обикаля над езерото и стрелецът търси други мишени.

„Джет Рейнджър“ нямаше опознавателни знаци и Мърсър се надяваше, че ще види хората вътре, за да разбере кои са. Забеляза, че черната боя на хеликоптера е нанесена наскоро и невнимателно.