1.
Бирмингам, Англия
Четири месеца по-рано
Без да се усети, Уилям Кентър беше кихнал в микрофона. Нуждата се стовари върху му, преди да успее да извърне глава. Секретите от кихавицата се бяха стекли в носните му канали и трябваше да ги върне обратно — този усилен от уредбата звук отекна в почти претъпканата заседателна зала.
— Съжалявам — каза той притеснен, закашля се, закривайки ръка с уста, и извърна глава, за да покаже на двайсетината души, че не е пълен простак. — Както каза един американец в Крайст Чърч Колидж — да, селяндури, аз съм учил в Оксфорд — мога да стисна ръка, да стисна крак, но не мога да преборя тази настинка.
Отговорът на групата можеше да бъде учтив смях, но по-вероятно щеше да е смутено покашляне.
О, колко мразеше тези лекции, лекциите в някакви пристройки или селски библиотеки, където единствените посетители бяха пенсионери, които не ги беше еня за предмета, но нямаше какво друго да правят цял следобед. По-лоши от тях бяха само онези в градове като Бирмингам, където слънцето сякаш никога не грееше и хората идваха само за да се стоплят, преди да излязат да просят или да се наредят на опашката пред кухните за бедни. Беше преброил десет присъстващи, преди да застане зад катедрата, и не по-малко от четиринайсет палта. Представи си върволицата ръждясали колички за пазаруване в паркинга на библиотеката.
— Не съм казал и половината от онова, което видях.
Това беше много по-хубаво встъпление, отколкото да залееш микрофона със сополи, помисли си Кентър унило. Въпреки това той си имаше цели, а и човек никога не знае — може би навлечената жена в дъното на осветеното от неонови пръчки помещение е преоблечената Дж. К. Роулинг.
— Това са последните думи на великия венециански пътешественик Марко Поло на смъртното му ложе. От легендарната му книга „Пътешествията на Марко Поло“, диктувана на Рустикело да Пиза, докато двамата гният в генуезки затвор, знаем, че Поло, заедно с баща си Николо и своя чичо Мафео — имената препънаха езика на Кентър, макар да беше запазил спокойствие, а и не за пръв път изнасяше тази лекция, — е направил много невероятни открития и е видял много удивителни неща.
В задната част на помещението настана някакво смущение, когато един новодошъл влезе от читалнята на библиотеката в бруталистки стил2. Сгъваемите метални столове заскърцаха, когато хората започнаха да се обръщат, за да видят кой е дошъл да чуе лекцията, предполагайки, че е някой другар бездомник, идващ от Чембърлейн Скуеър.
Мъжът носеше кашмирено палто, което почти метеше пода, върху черния си костюм и подхождаща му черна вратовръзка. Висок и едър, той махна извинително и седна отзад, преди Кентър да успее да разгледа чертите му. Това започва да изглежда обещаващо, помисли си закъсалият за пари учител. Този тип поне носеше дрехи, които не са били изхвърляни вече няколко пъти.
Кентър направи достатъчно дълга пауза, за да може господинът да се настани. Ако това беше възможен финансов покровител, трябваше да почне да му лиже подметките.
— Дори по времето на Марко Поло неговите „Пътешествия“ предизвикват спорове. Хората просто не вярвали, че е видял и направил всичко, което твърди. Те не се опитвали да преборят своите собствени предразсъдъци, за да повярват, че съществува друга, различна цивилизация, която може да съперничи и дори да надмине европейските държави. По-късно се установява поразителен пропуск. Казано с прости думи, въпреки всичкото време, прекарано в Китай, и всичко, което е написал за тази далечна страна, Марко Поло никога не споменава най-забележителното, което е видял. По времето, когато диктува на Рустикело да Пиза, той нито веднъж не споменава Великата китайска стена. Все едно нашите съвременници да казват, че са били в Лондон, но не са видели Лондонското око3. Дали пък виенското колело е нещо, което обиграният пътешественик би искал да пропусне!
Кентър остави една пауза за смях, но се чу само кашляне.
— И още нещо, неговият пропуск да спомене Великата стена, която е близо до Пекин, където Поло прекарва толкова време, кара хулителите му да отхвърлят целия му разказ… Ами ако вината не е на по-тис-ни-ка, а на по-тис-на-тия?
Тук беше планирал игра на думи, включваща деспотичния генуезки дож, който затваря Поло и писаря Рустикело, но се отказа.
Читать дальше