Клайв Къслър - Огнен лед

— И какво става с жените?

— Всичко е написано в доклада на Гримли. Той предполага, че са били преместени, преди убийството на царя и престолонаследника. Във военно отношение, нещата на болшевиките не вървели добре и може би Ленин е искал да разполага с жените като разменна монета, в случай че загази прекалено много. Според някои изследователи, царицата и дъщерите й били откарани в Перм, където останали до момента, в който градът бил нападнат от белогвардейците. Според очевидци, семейството било натоварено, заедно с огромно съкровище, на влак за Москва, след което изчезва. Съветите не позволяват никаква информация да изтече от този момент нататък. Известието, че Ленин преговаря с германците за съдбата на царското семейство, би оставило тъмно петно върху ореола на Ленин.

— А какво става със съкровището на Романови?

— Много малка част от него е била намерена.

— Съобщил ли е дядо ви своите заключения на краля?

— Той изказал предположението, че майката и дъщерите са вероятно живи и поискал помощ, за да организира спасителна акция. Въпреки роднинската връзка, крал Джордж си измива ръцете. Не забравяйте, че омразният кайзер е също братовчед както на краля, така и на царя. Такива са роднинските отношения между царстващите особи. Джордж се опасява, да не би да разбуни левите сили в кралството, ако даде убежище на царицата и децата й. Тя е немкиня по кръв, а немците са врагове.

— Значи, не е имало дори опит да й се помогне.

— Неколцина англичани решили да помогнат, но не стигнали доникъде, заради преместването на семейството. Направени били и няколко опита от страна на казаците, които искали, с помощта на германците, да възстановят царския институт в Русия. Може би кайзерът е изпитвал известни угризения, че е внедрил Ленин в Русия, с цел да отслаби натиска на източния фронт. Най-интересна е идеята да се отвлекат жените и да се преведат през окупираната от германците Украйна, а след това, по Черно море да се отведат в Истанбул.

— Провалил ли се е този план?

— Всъщност, не.

— Спасили ги?

— Да, но не германците. Казаците нямали доверие на Германия. Някъде по пътя, може би в отсечката преди Москва, същият отряд храбри казаци, които вече се опитали без успех да отвлекат жените, този път успяват и си пробиват път с бой чак до Одеса.

Завала сочи ръкописа.

— Майор Якилев?

Додсън се усмихва.

— Този казашки офицер е бил изглежда изключително изобретателен и решителен. Той не обяснява точно по какъв начин са попаднали жените под негова закрила. Щял е да стори това, след напускането на Русия. Дневникът е трябвало да бъде публикуван, когато Романови се появят в европейското общество. Ръкописът е трябвало да се пренесе с неутрален кораб и обнародването му би следвало да спечели за спасените всеобщи симпатии. Той попада в ръцете на моя дядо и след като семейството не пристига, той просто го запазва.

— Имате ли представа, кой би могъл да потопи кораба?

— Тук именно нещата стават неясни. Особено като се има предвид казаното от вас — причина за потъването на кораба е оръдеен снаряд. — Додсън си поема дъх. — Както личи от архивите, семейството е трябвало да бъде отведено в Истанбул, където го очаквала немска подводница. Турция била съюзник на Германия. Великобритания била известена за плана, за да не напада подводницата по нейния маршрут.

— Твърде великодушно решение от страна на Лондон.

Додсън се смее гръмко.

— А, те са интересна пасмина! Това великодушие е мотивирано от убеждението, че болшевиките ще осуетят замисъла.

— Хитра игра!

— Не толкова. Англичаните уведомяват Ленин и неговите главорези, че царското семейство потегля на борда на „Одеска звезда“.

— И вашият дядо е знаел?

— Бил е решително против, но мнението му било пренебрегнато.

— От кого?

— От крал Джордж.

Завала присвива очи.

— Сега разбирам, защо не ви се ще да дадете гласност на цялата работа. На някои хора не би се харесал новият образ на британския крал, в ролята на предател и съучастник в петорно убийство.

— Не знам дали бих отишъл чак дотам, да характеризирам краля като престъпник, макар поведението му бездруго да е укорително от морална гледна точка. Може и да изглежда наивно днес, но Джордж наистина не е допускал, че Ленин ще отиде чак дотам, че да ликвидира жените. Според моя баща, той бил убеден, че Романови ще бъда заточени в манастир. Вероятно с такова убеждение са го оставили самите болшевики.