Клайв Къслър - Огнен лед

Двамата остават няколко минути мълчаливи, потънали в мислите си и заслушани в песента на птиците.

Завала поклаща глава в недоумение.

— Нещо не ми е съвсем ясно! Преди няколко години, руснаците изровиха някакви кости, за които заявиха, че били останките на царското семейство.

— Съветите бяха царе на подобни инсценировки. Допускам, че наследниците им не са останали чужди на това изкуство. Може и да има известна доза истина, но безспорно е, че останки на момчето Алексей, както и на великата княгиня Мария, така и не са показвани.

— Мария?

— Да, предпоследната по възраст. Защо?

Завала отива до колата и се връща с получените от Пърлмътър материали. Намира нужните листове и подава на лорда историята за морската сирена. Англичанинът изважда очила в телени рамки. Започва да чете и изразът на лицето му става напрегнат.

— Удивително! Ако това е истина, родът на Романови не е загинал! Мария или Мари, както е наречена тук, се е омъжила и е имала деца.

— И аз така смятам.

— Знаете ли какво означава това? Някъде може би живее законен наследник на царския трон! — Той прокарва пръсти през косите си. — Господи, каква катастрофа!

— Май не ви разбирам.

Додсън се овладява.

— Русия се намира в много сложен период. Търси и не намира своята идентичност. В основата на целия кипеж, стои яростен национализъм. Онези, които обръщат поглед към величието на Петър, дърпат чувствителна струна в руската душа, но не предлагат нищо конкретно — само носталгия по безвъзвратно отминали времена. При наличие на реален престолонаследник, тяхната кауза добива плът и кръв. Тази страна продължава да държи голямо количество оръжие за масово унищожение, както и огромни природни ресурси. Не би било здравословно за останалия свят, ако тя се впусне в гражданска война и се разцепи, под ръководството на демагози от най-долна проба. Британската роля в заговора срещу царя ще даде нова храна за параноичната омраза към Запада. — Той гледа Завала със стоманени очи. — Кажете на своите висшестоящи, че трябва да бъдат много дискретни. Иначе никой не би могъл да контролира хода на събитията.

Завала е впечатлен от бурната реакция на иначе сдържания англичанин.

— Да, разбира се. Ще им предам вашите думи!

Но Додсън сякаш не забелязва вече присъствието на своя гост.

— Царят е мъртъв — мълви той, — да живее царят!

Вашингтон

Лирой Дженкинс си поема дълбоко дъх, когато напуска задушаващата жега на столицата, за да влезе в прохладната атмосфера на тридесет етажното здание, извисено над река Потомак.

Външният вид на цилиндричната постройка е достатъчно внушителен, но нищо не може да подготви посетителя за първото му влизане в централата на НАМПД. Той проточва врат, за да погледне тавана на фоайето, после обхожда с възхитен поглед стенните водопади и аквариуми с екзотични риби, застава смаян пред огромния глобус, легнал върху морско зеления мрамор на пода.

Засмян като дете в магазин за играчки, той тръгва през огромната площ, като заобикаля групите туристи, водени от облечени в безупречни униформи екскурзоводи. Привлекателна млада жена, една от няколкото зад информационния плот, му се усмихва дружески.

— Мога ли да ви помогна?

Дженкинс онемява. По време на полета от Портланд, той си повтаряше какво ще каже, когато влезе в НАМПД, а сега езикът му стои като залепнал за небцето. Изцяло е завладян от някакво почти религиозно чувство, предизвикано от обстоятелството, че се намира в централата на най-голямата океанографска организация в света. Сам специалист в тази област, той отдавна обмисляше посещение в Светая светих на морските науки, но задълженията му на преподавател, а след това болестта на съпругата му, не му позволяваха да реализира своята отколешна мечта. А сега е настъпило време, когато не му се ще да напуска щата Мейн, защото, както сам се шегува, хрилете му ще зараснат, ако се отдалечи твърде много от водата.

Въздухът сякаш пращи от електрически заряди. Всеки натурист около него стиска под мишница лаптоп. В ничия ръка не вижда дори подобие на ожулената кафява чанта, която носи той. Дженкинс си дава притеснено сметка за омачканите панталони, износените обуща на „Хъш пъпис“ 59 59 Хъш пъпис — порода куче (басет), ниско, с огромни, увиснали до земята уши, много силно. Образът му се използва като търговски знак на известна фирма за производство на обувки. и избелялата работна риза, цяла просмукана от пот. Сваля рибарската шапка и бърше потта от челото си с червена кърпа, като мигом съжалява за стореното, защото този жест го кара да прилича още повече на селяндур. Тъпче кърпата обратно в джоба.