— Защо не?
— Защото НАМПД ще изложи репутацията си на риск, ако работи заедно с организация като SOS. От друга страна, ти ще получиш обществена подкрепа, като поставиш хората си под легитимния чадър на НАМПД. Съжалявам. Сделката не е взаимноизгодна.
Райън отметна коса назад.
— Не сме ти казали всичко, Кърт. Аз също съм лично заинтересован от всичко това. Не става въпрос само за братовчеда на Бен. Джош също е бил убит.
— Аз съм виновен — каза Бен. — Изтичах на открито и той се опита да ме спре. Застреляха го.
— Постъпил си така, както би постъпил всеки на твое място — каза Райън. — Джош бе храбър човек.
— Вече става дума за две убийства — каза Остин. — Съобщихте ли на полицията?
— Не. Искаме сами да се справим с това. Има и още нещо, което би могло да те убеди да размислиш. Издирихме новия собственик на земята около езерото. Дъщерна фирма за недвижими имоти… създадена от „Океанус“.
— Сигурни ли сте?
— Напълно. Сега с нас ли си?
Остин поклати глава.
— Само да ви напомня с какво се захващате, преди да грабнете револвери и да яхнете конете. „Океанус“ има пари, има връзки по целия свят, а както сте се убедили сами, не се колебаят да извършат и най-хладнокръвно убийство. Ще; смачкат и теб, и всеки от SOS като муха. Съжалявам за смъртта на братовчеда на Бен и на приятеля ти, но тя само доказва думите ми. Ще изложиш хората си на същата опасност. — Остин хвърли многозначителен поглед към Тери.
— Те са готови да поемат всеки риск в името на околната среда — каза Райън. — Явно НАМПД не дава и пет пари за нея.
— Задръж, Маркъс — намеси се Тери. — Кърт е прав. Може би можем да предложим компромисен вариант. SOS може да работи задкулисно с НАМПД.
— Думи на истински адвокат — каза Остин.
Тери не очакваше подобна реакция от негова страна.
— Какво трябва да означава това? — В гласа й се усещаше хлад.
— Мисля, че не става дума толкова за китове, моржове и мъртви другари, колкото за егото на приятеля ти. — Остин се обърна към Райън. — Още си бесен заради загубата на „Морски страж“. Той бе твоята гордост и радост. Щеше да изиграеш ролята на мъченик пред телевизионните камери, но датчаните те изиграха, когато снеха всички обвинения и тихомълком те изритаха от страната си.
— Това не е вярно — каза Тери. — Маркъс е…
Райън й махна да замълчи.
— Не си прави труда. Ясно е, че Кърт е приятел само когато му е удобно.
— По-добре, отколкото никакъв приятел — каза Остин и посочи статуята на Рузвелт. — Може би трябва да се върнеш и отново да прочетеш резюмето за ей онзи приятел. Не е искал от другите да оголват шии. Съжалявам за случилото се с братовчед ти, Бен, както и за Джош Грийн. Радвам се, че те видях пак, Тери.
Беше му дошло до гуша от грандоманията на Райън. Бе изпълнен с надежда, докато слушаше разказа на Найтхоук, но се ядоса, когато Райън затръшна вратата към вероятната диря. Тръгна по алеята и чу стъпки зад себе си. Тери го беше последвала. Настигна го и го хвана за ръката.
— Кърт, моля те да размислиш. Маркъс наистина се нуждае от помощта ти.
— Това ми е ясно. Но не мога да се съглася с условията му.
— Можем да стигнем до някакво споразумение — примоли се тя.
— Ако двамата с Бен искате помощ от НАМПД, ще трябва да се отървете от Райън.
— Не мога да го направя — каза тя и впери прекрасните си очи в него.
— Мисля, че можеш — отвърна той и я изгледа с неотстъпващ по сила поглед.
— По дяволите, Остин, ти наистина си голям инат! — раздразнено възкликна тя.
Той се разсмя.
— Това означава ли, че няма да излезеш на вечеря с мен?
Лицето на Тери потъмня от гняв, тя се обърна и се отдалечи. Остин я гледаше, докато не изчезна зад ъгъла. Поклати глава. Това са жертвите в името на НАМПД, помисли си той. Тръгна към паркинга, но отново спря, когато от дърветата излезе Бен Найтхоук.
— Успях да се измъкна — задъхано каза той. — Казах на Маркъс, че трябва да ида до тоалетната. Исках да говоря с вас. Не ви обвинявам, че не желаете да се обвързвате със SOS. Маркъс се е побъркал на тема известност. Мисли се за Уайът Ърп. Но аз видях как онези типове убиват братовчед ми и Джош. Опитах се да му обясня с какво си имаме работа, но той не ме слуша. Ако SOS се намеси, семейството ми е мъртво.
— Кажи ми къде са и ще направя каквото мога.
— Трудно е да се обясни. Ще трябва да начертая карта. Ох, по дяволите…
Райън крачеше по пътеката към тях, лицето му беше изкривено от гняв.
— Обади ми се — каза Остин.
Бен кимна и тръгна към Райън. Двамата се впуснаха в разгорещена дискусия. После Райън прегърна Бен през рамо и го помъкна обратно към мемориала. Обърна се веднъж и изгледа яростно Остин, който отвърна с пренебрежение на погледа му и тръгна към колата.
Читать дальше