Клайв Къслър - Бяла смърт

— Какво ще стане, ако генетично променена риба като тази започне да се размножава?

— Създадената по изкуствен начин риба е в общи линии извънземен вид. Тя не е много по-различна от някаква екзотична форма на живот от Марс, попаднала на Земята. Предвиждам екологична и икономическа катастрофа в безпрецедентни размери. Тези създания са в състояние да унищожат цели риболовни флотилии и така да предизвикат огромни икономически проблеми, подобни на онези, с които са се сблъскали господин Нийл и колегите му. Те напълно ще нарушат екологичното равновесие във водите по крайбрежието, където се намират най-продуктивните райони. Нямам представа какви ще са последствията в дългосрочен план.

— Нека изиграя ролята на адвокат на дявола — каза Гамей след кратък размисъл. — Да предположим, че така наречената суперриба наистина измести естествената популация. В резултат на това рибарите ще се превърнат в хищниците, които ще държат популацията в рамките на разумните граници. Така пак ще имате риба за улов и предлагане на пазара. Просто ще е по-голяма и с повече месо.

— И по-зла — отбеляза Пол.

— Има прекалено много неизяснени моменти, за да се поема подобен риск — каза Трокмортън. — В Норвегия хибридната сьомга се озова в морето и се кръстосва успешно с местната риба, но е по-негодна за оцеляване в естествена среда. Така може да се окажете със суперриба, която измества естествения вид, след което елиминира самата себе си като популация.

— Скъпи Трокмортън, да не се опитвате да уплашите бедните посетители с ужасните си прокоби? — разнесе се сардоничен глас.

Мъж с лабораторна престилка бе влязъл незабелязано в лабораторията и ги наблюдаваше. На лицето му бе изписана широка усмивка.

— Фредерик! — възкликна Трокмортън и се обърна към гостите си. — Това е моят почитаем колега доктор Баркър. Фредерик, това са доктори Траут от НАМПД. Може да ме наричат Франкенщайн, но този тук е доктор Стрейнджлав 4 4 По филма на Стенли Кубрик Dr. Strangelove or How I Learned to stop worryng and love the bomb („Д-р Стрейнджлав, или как се научих да не се страхувам и да обичам бомбата“). — Б.пр. .

Двамата се разсмяха. Баркър пристъпи към тях и се здрависаха. Беше към петдесетте, доста представителен, с бръсната глава и тъмни очила, които скриваха очите му. Кожата му изглеждаше някак обезцветена.

— Огромно удоволствие е да се запознаеш с хора от НАМПД. Не позволявайте на Трокмортън да ви плаши. Ако му се вържете, никога повече няма да вкусите сьомга с бадеми. Какво ви води насам?

— Бяхме на почивка и чухме за работата на доктор Трокмортън — каза Гамей. — Като морски биолог реших, че в нея може да има нещо интересно за НАМПД.

— Почивка, в която се работи! Е, нека се защитя срещу тази клевета. Аз съм силен привърженик на генетично модифицираната риба, което ме прави заподозрян в очите на моя приятел.

— Докторът е повече от привърженик. Той е свързан с някои занимаващи се с биотехнологии компании, които се опитват да изкарат тези създания на пазара.

— Правиш го да изглежда като някаква зловеща конспирация, Трокмортън. Моят приятел забравя да добави също, че върша работата си с пълното съдействие и финансова подкрепа на канадското правителство.

— Доктор Баркър иска да създаде сьомга дизайнер, така че всеки ден от седмицата хората да могат да избират различна на вкус риба.

— Добра идея, Трокмортън. Мога ли да я взема назаем?

— Само ако поемеш пълната отговорност за създаването на такова чудовище.

— Професорът се безпокои прекалено много. — Баркър махна с ръка към аквариума. — Тази хубавица е доказателство, че не е нужно да създаваме трансгенна риба с чудовищни размери. И както сам посочи, генетично модифицираната риба е по-слабо пригодена за оцеляване в естествена среда. Освен това е достатъчно лесно да се стерилизира, за да не може да се възпроизвежда.

— Да, но техниките за стерилизиране не са стопроцентово сигурни. Може би няма да си толкова нехаен, ако чуеш какви новини донесоха гостите ми.

Трокмортън помоли Пол и Гамей да повторят разказа си и да пуснат отново записа.

— Как ще коментираш това, Фредерик? — попита накрая.

Баркър поклати глава.

— Боя се, че част от вината е моя. Аз получих съобщението от Нийл, когато се обади. Но така и не го потърсих.

— Питах за мнението ти.

Усмивката на Баркър бе изчезнала.

— Щях да кажа, че е невъзможно, ако не е било видяно и филмирано от двама квалифицирани наблюдатели. Налице са всички белези за излязъл от контрол проект за генетично модифициране.