Клайв Къслър - Бяла смърт

— И кой казва, че размерът нямал значение? — с типичния си сух хумор се обади Пол.

— Специално при рибите се оказва, че има огромно значение. Учените изследвали японската медака, чието генетично модифицирано потомство било с двадесет и два процента по-едро от нормалното. На тези мъжкари се падат осемдесет процента от поколението срещу двадесет процента за по-дребните.

Гамей се наведе напред и сбърчи вежди.

— Това в крайна сметка ще означава беда за дивата популация.

— По-лошо от беда. По-скоро катастрофа. Ако пуснете една генетично модифицирана риба в популация от сто хиляди риби, след шестнадесет поколения нейното потомство ще стане половината от популацията.

— Което не е много време по отношение на рибата — отбеляза Гамей.

Трокмортън кимна.

— Този срок може да се съкрати и още повече. Компютърните модели показват, че ако прибавите шест риби с модифицирана ДНК в популация от шестдесет хиляди риби, ще са нужни само четиридесет поколения, за да се замърси генетичният материал до степен на измиране.

— Казахте, че има и второ изследване.

Трокмортън потри ръце.

— Да, така е, и то стига още по-далеч. Изследователите от университетите в Алабама и Калифорния прибавили ускоряващи растежа гени от сьомга на морска котка от Ламанша. Оказало се, че генетично модифицираната риба била по-добра в избягването на хищниците от нормалната.

— С две думи, според вас ако тези суперриби могат да се окажат на свобода, те ще се наложат над естествените видове и ще доведат до бързото им измиране.

— Именно.

Пол поклати невярващо глава.

— Като се има предвид какво ни казахте току-що, защо му е на което и да било правителство или частна компания да си играе с подобен генетичен динамит?

— Разбирам какво имате предвид, но в ръцете на професионалист динамитът може да бъде изключително полезен. — Трокмортън стана. — Елате да видите работилницата на доктор Франкенщайн.

Отведе ги в другия край на лабораторията. Рибите в аквариумите бяха с различни размери — от дължина колкото пръст до над половин метър. Професорът спря пред един от по-големите аквариуми. Риба със сребърни люспи и черен гръб бавно плуваше от единия до другия му край.

— Е, какво ще кажете за последното ни генетично модифицирано чудовище?

Гамей се приведе напред, носът й се озова на сантиметри от стъклото.

— Прилича на най-нормална добре охранена атлантическа сьомга. Може би малко по-едра от средните екземпляри.

— Външният вид може и да лъже. Каква е според вас възрастта на тази красавица?

— Доколкото мога да преценя, около година.

— Всъщност само преди няколко седмици тя бе просто зрънце хайвер.

— Невъзможно!

— Бих се съгласил с вас, ако не бабувах на раждането й. Това, което виждате пред себе си, е машина за поглъщане. Успяхме да надуем метаболизма й. Ако това създание бъде пуснато на свобода, то бързо ще изяде храната на местните екземпляри. Микроскопичният й мозък непрекъснато праща едно и също послание — „Нахрани ме, гладна съм“. Гледайте.

Трокмортън отвори хладилника, извади кофа цаца и хвърли в аквариума пълна шепа. Сьомгата се нахвърли върху храната и я погълна за секунди. След това погълна и носещите се парченца.

— Израснал съм на рибарска гемия — каза Пол, беше се опулил. — Виждал съм акула да се нахвърля върху закачена на кука стръв и лефер да кара цацата да изскача на плажа, но никога не съм се натъквал на подобно нещо. Сигурен ли сте, че не сте присадили гени на пираня в това бебче?

— Нищо чак толкова сложно, макар че направихме и известни физически промени. Сьомгата има малки и чупливи зъби, затова снабдихме този модел с по-остри и по-издръжливи, които дай помогнат да яде по-бързо.

— Изумително! — Гамей бе не по-малко впечатлена от демонстрацията.

— Тази риба е модифицирана съвсем малко. Създавали сме и истински чудовища, които с основание биха носили името франкенриба. Унищожавахме ги незабавно, за да не успеят да избягат на свобода. Открихме, че сме в състояние да контролираме размера им, но започнах да се безпокоя, когато видях колко агресивни са създанията ни дори когато изглеждат сравнително нормално.

— Рибата, която уловихме, беше агресивна и с ненормални размери.

На лицето на Трокмортън отново се изписа тревога.

— Мога да направя едно-единствено заключение. Вашата дяволска риба е създаден в лаборатория мутант. Някой прави проучване, което е излязло извън контрол. Вместо да унищожат мутантите си, те са ги оставили да излязат на свобода. Жалко, че хванатата от вас риба е била унищожена. Надявам се само да е била стерилна.