Клайв Къслър - Изгубеният град

Остин помоли Джо да завърти над два кораба, които се опитваха да спрат движението на водораслите с помощта на система от тръби, опънати между тях. Безполезно упражнение. Повърхностната бариера проработи — за около пет минути. Тласкани от огромното напрежение на движещата се маса, разпростираща се на много километри разстояние, водораслите просто заляха тръбите.

— Стига ми толкова — каза Остин с отвращение, — да се връщаме на кораба.

Расин Фошар беше мъртва — шепа сгърчена плът и натрошени кости, погребани под руините на някога внушителния й замък, но тази част от плана й жънеше небивал успех. Атлантическият океан се превръщаше в огромно блато, точно както го беше замислила.

Остин се утешаваше, че поне тя и Емил не са между живите, за да се възползват от хаоса. Но това не решаваше проблема, който създадоха. Остин се беше сблъсквал и с други въплъщения на злото, но беше успявал да ги победи. Този противоестествен, безумен феномен обаче не беше по силите му.

Летяха още половин час. Остин виждаше, че корабите се отдръпват, за да не бъдат погълнати от настъпващите водорасли.

Пред екрана стоеше доктор Озбърн, алголог от Океанографския институт „Уудс Хоул“, който беше запознал семейство Траут с надвисналата заплаха от горгонова трева. В едната си ръка държеше дистанционно, а в другата — лазерна показалка. На екрана се виждаше скица на теченията в Атлантическия океан.

— Заразата тръгва от тук, от Изгубения град. Канарското течение отнася водораслите надолу към Азорските острови и на запад през Атлантическия океан към Гълфстрийм. Гълфстрийм се движи на север по континенталния шелф. Там се влива в северноатлантическото течение, което ги отнася обратно към Европа, завършвайки кръга. — Той завъртя лазерната показалка в кръг, за да илюстрира думите си. — Имате ли въпроси?

— Колко бързо се движи Гълфстрийм? — попита някой.

— С около пет възела в най-бързата част. Над сто мили дневно.

— Какво е положението в момента? — поинтересува се Мюлер.

Озбърн натисна дистанционното и скицата изчезна. На нейно място се появи сателитна снимка на Северния Атлантик. По края на океана, близо до континентите, преминаваше неправилна жълтеникава ивица, напомняща на огромна крива поничка.

— Това е снимка в реално време, която ни дава представа за разпространението на горгоновата трева в момента. Сега ще ви покажа и компютърната прогноза за по-нататъшното развитие. — Картината се смени. На новата снимка целият океан беше жълт, с изключение на няколко черни петна в централната част.

През залата премина шепот.

— След колко време ще стигне до това състояние?

Озбърн се прокашля, сякаш му беше трудно да изрече думите.

— Въпрос на дни.

Публиката ахна в един глас.

Той отново натисна дистанционното и увеличи образа около източния бряг на Северна Америка.

— Това е районът под непосредствена заплаха. Стигнат ли водораслите до по-плитките води на континенталния шелф, ще загазим сериозно. В началото това ще унищожи риболовната индустрия по целия източен бряг на САЩ и Канада и северозападна Европа. Опитваме различни мерки за ограничаване на настъплението им. Видях, че преди няколко минути в залата влезе мистър Остин. Би ли ни осведомил какво е положението в момента, Кърт?

„Не изгарям от желание“, помисли си той, докато вървеше към екрана. Погледна бледите лица пред себе си.

— Двамата с партньора ми Джо Дзавала наблюдавахме от въздуха действията по края на континенталния шелф. — Той описа накратко какво видяха. — За съжаление, нито една от приложените мерки няма успех.

— Ами с химикали? — предложи един правителствен бюрократ.

— Химикалите бързо се разтварят от водата и вятъра. В дълбочина се просмуква съвсем малко количество, което може и да убие няколко стръка, но горгоновата трева е толкова гъста, че на практика няма ефект. Говорим за много обширни площи. Дори да успеем да я обхванем цялата, резултатът ще бъде, че ще отровим океана.

— Има ли въобще нещо, което да може да унищожи горгоновата трева на толкова голяма площ? — попита Мюлер.

— Да, ядрена бомба — усмихна се горчиво Остин. — Но дори тя няма да обхване хилядите квадратни километри от океана. Препоръчвам да бъдат издигнати баражи около най-големите пристанища, за да спечелим малко време.

— Време за какво? — обади се възпълен генерал с четири звезди на име Франк Кайл. — Сам казахте, че нищо не може да помогне срещу тази зараза.