Клайв Къслър - Бурята

- Вече се случва – каза Марчети. – Някъде четох за рекордни валежи във високите судански плата и южен Египет. В статията пишеше, че водата в язовира Насър се е покачила до невиждани от трийсет години нива.

Пол си спомни, че е чувал нещо подобно.

- Най-вероятно това е само началото.

Марчети отново започна да обикаля килията, потриваше брадичката си с едната ръка и изглеждаше много разтревожен.

- Какво ще стане, когато се образува буря?

Пол погледна през прозореца на югозапад. Той си спомни за една лекция за зараждането на бурите и факторите, които ги предизвикват.

- Ураганите в Персийския залив се засилват над горещи зони. Бурите на Джин няма да преминат през подобно нещо. Те ще засмукват топлината, влагата и енергията, които обикновено раждат мусони и ще я отнасят далеч като крадци.

- И ще оставят Индия и Югоизточна Азия необикновено сухи по това време на годината – добави Гамей. – Този луд е направил това, което човечеството се опитва да постигне от хилядолетия: да поеме контрол над времето, отклонявайки го от нормалния му ритъм.

Марчети се строполи на ръба на стола.

- И използва мое изобретение, за да го постигне – каза той.

После ги погледна. Милиардерът с прекалено голямо самочувствие беше изчезнал, както и гордият конструктор със смелите идеи, и дори разумният инженер. Трите отделни личности сякаш се изпариха пред очите им и остана само един съкрушен мъж.

- Всички тези хора! – прошепна той. – Един милиард души очакват мусон, който никога няма да дойде. Това ще е най-ужасното масово убийство в историята.

Гамей изглеждаше готова да направи всичко възможно, за да повдигне духа на Марчети. Тя обикновено успяваше, но сега не намираше подходящите думи.

Пол също се опита.

- Твоето завещание още не е написано. Алфред Нобел е изобретил динамита и е управлявал компания, произвеждаща оръжия, но никой не си го спомня с това. Все още имаш шанс да промениш посоката на събитията.

- Но ние сме сами – рече отчаяно Марчети. – Приятелите ви са мъртви. Никой не знае какво се случва тук.

Пол погледна Гамей. Той също тъгуваше за приятелите им, но обичаше предано жена си и не искаше тя да изпада в плен на отчаянието. Пое дланите ѝ в ръцете си и я погледна в очите.

- Всичко това ми е известно – каза той на Марчети, – но ще намерим начин да се справим. Първо обаче трябва да се измъкнем от тук.

Гамей се усмихна плахо. Изглеждаше леко обнадеждена. Не достатъчно, за да се заличи съмнението и болката от лицето ѝ, но все пак се бе появила лека надежда.

- Имаш ли някаква идея как да го направим? – попита Марчети.

Пол се огледа.

- Хрумна ми нещо – каза той, – но не съм сигурен дали ще ти допадне.

- На този етап – отвърна Марчети, – нямаме голям избор.

Внезапно появилият се вятър, който буташе напред лодката на Кърт, Лейлани и Ишмиъл, духа почти два часа. На моменти дори заплашваше да вдигне лодката във въздуха. Не след дълго странният отблясък във водата изчезна също тъй внезапно както се появи. Морето и телата им си възвърнаха обечайния вид.

- Мислиш ли, че са си отишли? – попита Лейлани.

- Съмнявам се – отвърна Кърт. – Това, което ги е карало да блестят, е отминало, но предполагам, че все още са върху нас и в морето.

През следващия час вятърът постепенно утихна. Откъдето и да се беше появил, той напълно изчезна малко преди залез слънце. Дясната страна на лодката потъна още повече и на тримата не им остана друго, освен да се хванат за левите въздушни камери, за да не се преобърне лодката. В това положение всяка малка вълна заливаше наклонената палуба.

Кърт нави парашутите и ги прибра. Почти беше приключил, когато го стресна викът на Ишмиъл.

- Земя! – извика мъжът. – Виждам земя!

Остин вдигна поглед. Ниско над хоризонта се забелязваше зеленикаво петно. В спускащият се мрак това можеше да бъде просто облак, отразяващ странна светлина.

Кърт извади бинокъла, почисти лещите и го вдигна пред очите си.

- Моля те, нека бъде земя! – каза Лейлани и допря длани.

- Моля те!

Остин видя зеленина и корони на дървета.

- Наистина е земя – каза той и потупа Ишмиъл по рамото.

- Браво на теб!

Кърт прибра бинокъла и се премести на кърмата на лодката. После превключи горивопровода и запали мотора. Лодката оживя витлото се задвижи и тя се понесе напред в изненадващо студената вода. Не след дълго Кърт вече беше мокър до кости.

След около двайсет минути той видя връх, висок около петнайсет метра и покрит с растителност. От двете му страни имаше равнини. Кърт можеше да види как вълните се разбиват в рифа, обграждащ острова.