Клайв Къслър - Призрачният кораб

Пол седна до нея.

- Привършваш ли?

- Със събирането - отвърна тя, докато поставяше про­бите в една хладилиа чанта. - Ще летя до Дърбан за среща с един биолог. Искаш ли да дойдеш?

- С удоволствие, но трябва да се погрижа корабът да стигне до пристанището.

- Мисля, че направи достатъчно - погледна го с усмивка Гамей, - но и преди съм виждала тази физиономия.

- Работата не е свършена, докато не свърши.

- Ще те чакам иа брега - рече тя и затвори хладилната чанта.

Пол се усмихна и си припомни всички пъти, когато едни от тях чакаше другия да се върне от морето. Винаги се посрещаха с радост.

Гамен се изправи и взе хладилната чанта. Пол взе дру­гата и заедно закрачиха към кърмата, където чакаше ка­тер, който щеше да върне Гамей на „Кондор“. Оттам вое­нен хеликоптер щеше да я отведе до Дърбан.

- Вярваш ли в призраци? - попита той.

- Не. Защо? - засмя се тя.

- Няма значение. Просто питам.

Стигнаха до стълбата и един от моряците им помогна да свалят пробите.

- Докато стигнем до сушата вече ще ми се иска една вечеря на свещи - каза Пол.

- Ще направя резервация - целуна го жена му.

Пол я прегърна и също я целуна, а после се отмести, за да може Гамей да слезе по въжената стълба.

Докато катерът се отдалечаваше, Пол реши, че има какво да очаква с радост през следващите дни - вечеря с Гамей, връщането на „Уарата“ в пристанището след сто и пет години и, ако Гамей бе права, нови разкрития откъде се е взел корабът и къде се е крил толкова години.

В бърлогата на Бревар семейството се прости с Егън с мълчалива церемония. Мъката им бе компенсирана от факта, че предателят Акоста бе вън от играта, а хакерите - върнати, където им е мястото. Себастиан веднага наме­ри работа на всички. Благодарение на уменията си, както и на невероятните възможности на „Фаланга", хакерите скоро проникнаха в американското Министерство на отбраната и европейските система за въздушен контрол и в още няколко институции.

- Нужно ли е всичко това? - попита Калиста брат си.

- Трябва ни димни завеса, за да прикрием същинските си намерения. Малко хаос ще ни свърши работа.

Калиста кимна и отиде в предния край на контролната зала, където през огромните прозорци от пода до тавана се виждаше олимпийския им басейн. Там се бе научила да се гмурка и също там тя и останалите бяха тренирали за мисията срещу „Етернет“.

Спомняйки си за това, тя се сети и за Кърт Остин. След като го срещна за пръв път на „Етернет“, тя влезе в досието му в НАМПД и разбра за някогашната му връзка със Сиена.

Зачуди се какво би накарало един мъж да рискува жи­вота си за жена, която не може да има и която, дори да успее да спаси, ще трябва да предаде в обятията на друг мъж.

Или Сиена бе от жените, конто вдъхновяват подобна любов, или имаше щастието да я обича мъж, за когото дългът струва повече от живота. И в двата случая Калистa им завиждаше. Никога не бе познавала подобен мъж и навярно никога нямаше да срещне такъв.

- Извикай Лорен - прекъсна размислите ѝ Себастиан. - Трябва да се погрижим всичките ни хора да са налице и да са готови за битка. Дори онези, които сме наели за дребни задачи.

- Компания ли очакваме?

- Не веднага - отвърна Себастиан. - но скоро. Когато дойдат, трябва да им разкървавим носовете, трябва с труд да преодолеят съпротивата ни, иначе няма да повярват, че са победили.

Калиста разбра.

Поредната игра.

Дърбан, Южна Африка

Гамей пристигна в Дърбан и разбра, че без да иска вече е станала местна атракция. Откритието на „Уарата“ все още не беше оповестено официално. Властите искаха това да остане тайна, докато корабът не стигне до южно­африкански води. Но мълвата вече се носеше. А това, че член на НАМПД е пристигнал с проби, които трябвало бъда изследвани, бе предизвикало жив интерес.

Неколцина експерти бяха пристигнали на собствени разноски в университета „Дърбан Уествил“ и посрещна­ха Гамей в кампуса. Бързо подготвиха полева лаборатория и се заеха с насекомите, мъртвите гризачи и растени­ята от „Уарата”.

Докато работеха, Гамей прескочи до библиотеката, където откри машина за микрофилми, на която можеше да разгледа старите вестници от времето на изчезването на кораба.

- Сигурна ли сте, че не искате да използвате компю­тър?- попита библиотекарят. - Цялата информация е налична и онлайн.

- Не, благодаря. Наситих се на компютри напоследък и предпочитам малко да си почина от тях.

Тя започна да преглежда статия след статия. Лека-полека се върна във времето преди сто години. Толкова бе свикнала с динамиката на съвременния свят, където са­молетни катастрофи и бедствия се отразяваха на живо и всичко се научаваше почти незабавно, че публикациите за изчезването на „Уарата“ ѝ се сториха странни. Отнача­ло се смятало, че корабът просто се бави: често се случ­вало да има закъснения от дни или дори седмици. В ня­кои статии пишеше, че „Уарата“ може да пристигне и че корабите, изпратени да го търсят, ще го докарат в някое пристанище. Изчисляваха се дори хранителните припаси н журналистите успокояваха, че корабът и пътниците му са добре подсигурени с храна и няма никаква причина за тревога.