Дъглас Престън - Маршрут 666

— Но как ще разберем къде точно ще отиде всичката тази вода? — настоя Дагоста.

— Бъдете спокоен, имаме съвсем точна представа — успокои го Хаусман. — Гърловината работи по такъв начин, че водата ще се насочи към най-ниските нива на зоната под Сентрал Парк, а оттам, през аварийните тръби на канализацията, ще залее тунелите „Астор“, след което ще нахлуе в страничните канали под Уест Сайд и ще изтече в Хъдзън.

— Според Пендъргаст тунелите на юг и север от парка са запечатани преди много години — промърмори сякаш на себе си Дагоста.

Хорлокър тържествуващо огледа присъстващите, на лицето му се появи нещо като усмивка. Май рядко използва точно тези мускули, помисли си Марго.

— Ще се издавят като плъхове под шибаната Гърловина, а след това ще бъдат отнесени в реката! — обяви шефът на полицията. — Някакви възражения?

— Преди да източите резервоара, трябва да сте сигурни, че всички създания са долу — подхвърли Марго.

Доволната усмивка на Хорлокър помръкна.

— По дяволите! А как да стане това?

— Открихме, че убийствата секват по време на пълнолуние — сви рамене Дагоста.

— Логично — обади се Марго. — Ако приличат на Мбвун, тези създания би трябвало да мразят светлината. И по пълнолуние със сигурност ще си останат в леговищата.

— Ами бездомниците под парка? — тревожно попита Дагоста.

— Не чу ли какво каза Хаусман? — пренебрежително отвърна Хорлокър. — Водата ще се насочи директно към най-дълбоките подземия — тези, които бездомниците по принцип отбягват, защото се страхуват от Бръчкавите.

— Ще планираме ограничена операция, която да наводни само тунелите „Астор“ — добави Хаусман.

— Ами къртиците, които се окажат на пътя на нахлуващата вода? — отказа да се примири Дагоста.

— Добре де, ще вземем мерки — въздъхна Хорлокър. — Ще заповядам да ги изринат от дупките и да ги настанят временно по разни приюти. — Изправи се и добави: — Всъщност може да стане така, че с един куршум ще убием два заека и най-сетне ще разкараме от главата си тая Уишър… Браво, Уокси — похвали дебелака той. — На това му се вика план!

Онзи поруменя от удоволствие.

— Долу има хиляди тунели — мрачно подхвърли лейтенантът. — А и бездомниците едва ли ще излязат доброволно.

— Достатъчно, Дагоста! — сопна се Хорлокър. — Повече да не съм те чул да хленчиш за всичко, което може да се обърка! Колко, в крайна сметка, са бездомниците в тунелите под Сентрал Парк? Сто? Двеста?

— О, далеч повече от…

— Ако имаш по-добра идея, дай да я чуем! — отсече началникът на полицията. — Ако нямаш, затваряй си устата! — Обърна се към Уокси и добави: — Довечера има пълнолуние, значи действаме! Не можем да чакаме още цял месец. — Наведе се над микрофона: — Мастърс, до полунощ да няма нито един човек в подземията под Сентрал Парк! Искам да провериш всеки проклет тунел между Петдесет и девета и Сто и десета, а също така от западната част на Сентрал Парк до Пето авеню. Една нощ в приют няма да навреди на никого от тези дрипльовци! Поискай съдействие от пристанищните власти, управата на метрото — изобщо от всеки, който ти дойде наум. Искам да ми уредиш среща с кмета, за да го информирам и да получа официални правомощия за операцията!

— Извикайте неколцина от бившите транспортни ченгета — подхвърли Дагоста. — Те познават тунелите и имат опит в прочистването.

— Не съм съгласен! — намеси се Уокси. — Трябват ни истински ченгета, защото къртиците са опасни! Преди два дни за малко да ни видят сметката.

— Истински ченгета, значи! — ядосано промърмори Дагоста, после повиши глас: — Вземете поне сержант Хейуърд.

— Забрави! — махна с ръка дебелият. — Само ще се пречка.

— Толкова ти разбира главата! — сопна се Дагоста. — Нямаш по-ценна находка от нея, но изобщо не използваш потенциала й! Тя знае за хората от подземията повече от всеки друг. Чуваш ли какво ти казвам? Повече от всеки друг! Не можеш да се лишиш от нея при такова мащабно прочистване.

Хорлокър въздъхна и отново се наведе над микрофона:

— Мастърс, погрижи се да включат в екипа и тази сержант Хейуърд. А ти, Уокси, потърси онзи от Управлението на водите, как му беше името… Аха, Дъфи… Искам шлюзовете да бъдат отворени точно в полунощ. — Очите му пробягаха по лицата на присъстващите. — А ние ще се прехвърлим на Полис Плаза. Професор Фрок, с готовност ще се възползваме от услугите ви и в дирекцията…

Марго забеляза как лицето на възрастния учен светна от удоволствие въпреки усилията му да запази невъзмутимостта си.