Дъглас Престън - Маршрут 666

Нетърпеливата решителност на Хорлокър пролича по-ясно в момента, в който решението беше взето. Какво ли му е казал кметът по време на поверителния телефонен разговор? — зачуди се Марго.

Инженер Хаусман извади химикалката от устата си и поклати глава:

— Откъде да знаем, че тези същества живеят именно в тунелите „Астор“? Напомням ви, че манхатънските подземия са изключително обширни.

Хорлокър се извърна към Марго и тя прочисти гърлото си, разбрала, че е на ход.

— Доколкото ми е известно, в тунелите живеят много бездомници. И те няма как да не забележат, ако някъде долу са се появили неизвестните „същества“, както ги нарече господин Хаусман. Пък и нямаме причини да се отнасяме с недоверие към думите на онзи Мефисто. Ако споменатите същества притежават част от характерните особености на звяра Мбвун, те със сигурност ще избягват светлината. Колкото по-надълбоко е леговището им, толкова по-добре за тях. — Замълча за миг, после бързо добави: — Разбира се, по-точни сведения в това отношение ще предостави докладът на Пендъргаст…

— Благодаря, достатъчно — прекъсна я началникът на полицията и се наведе над репродуктора: — Надявам се, че всичко е ясно, Мастърс! Действайте!

В този момент вратата рязко се отвори и тихото поскърцване на гума върху плочките оповести завръщането на Фрок. Марго бавно вдигна глава, сякаш се страхуваше от изражението на възрастния учен.

— Моля да бъда извинен от всички присъстващи — простичко рече той и приближи количката си към масата. — Докато се разхождах из коридорите на музея, направих опит да погледна на нещата максимално обективно. В резултат стигнах до извода, че е много вероятно да съм сбъркал. Трудно е да призная това, включително и пред самия себе си. Но теорията на Марго безспорно обяснява фактите, които са ни известни. — Обърна се към младата жена и добави: — Моля те да ми простиш, драга. Аз съм само едно уморено старче, което упорито и сляпо се придържа към собствените си незначителни теории, особено когато нещата опират до еволюцията…

— Много благородно! — цъкна с език Хорлокър. — Но да оставим настрана душевните терзания, ако обичате…

— Трябват ни по-подробни карти — разнесе се гласът на Мастърс. — И повече информация за начина на действие на противника.

— А бе, ти не чу ли какво ти казах? — кресна извън себе си началникът на полицията. — Нямаме време за геоложки проучвания! — завъртя се рязко и заплашително изръмжа към безмълвния до този момент капитан: — Нещо да кажеш, Уокси?

Отговори му мълчание.

Извърнал глава към широкия прозорец, Уокси беше забил поглед в тревата на Сентрал Парк сякаш очакваше там да се изпише така нужният отговор.

Фрок изчака малко и подхвърли:

— По всяка вероятност първите две жертви са били отнесени от пороя…

— По тази причина ги извадихме от канала готини и запазени — мрачно изръмжа Хорлокър. — Но какво от това?

— Следите от зъби по тях сочат, че са били обработвани на спокойствие, без излишна припряност. — От което следва, че неизвестните същества са разполагали с достатъчно време, тоест телата са били близо до тяхното леговище или вътре в него. В природата съществуват купища аналогични примери.

— Е, и?

— Ако пороят може да отнесе жертвите от това леговище, какво му пречи да стори същото и с цялото леговище?

— Точно така! — тържествуващо извика Уокси и рязко загърби прозореца. — Ще ги издавим мръсниците!

— Това е пълна лудост — поклати глава Дагоста.

— Не, не е! — продължи Уокси и възбудено махна към прозореца. — Главният резервоар се източва през канализацията, нали? А когато тя се препълни, както става по време на буря, излишната вода се насочва към тунелите „Астор“! Сам казваш, че това е причината да бъдат изоставени!

Последва кратка тишина. Хорлокър хвърли въпросителен поглед към инженера, който потвърди:

— Така е. Резервоарът се източва в канализацията.

— Значи е осъществимо?

Хаусман помисли малко.

— Трябва да се консултирам с Дъфи, за да бъда съвсем сигурен. Но в резервоара има около три милиона кубически метра вода. Ако изпуснем в канализацията дори част от това количество — да речем тридесет процента, тя без съмнение ще прелее. От нея, доколкото разбирам, водата ще залее тунелите „Астор“, а оттам ще се насочи към Хъдзън.

— Точно така! — доволно кимна Уокси.

— Това би бил един драстичен акт! — възрази Дагоста.

— Драстичен акт ли? — смаяно го изгледа Хорлокър. — А как да наречем снощния акт в метрото, където бяха изклани пътниците на цял влак? Тези същества искат кръв, лейтенант! Ти какво предлагаш? Да идем долу и да им връчим призовки? Няма да стане! Градската управа ме натиска за незабавни действия. А по този начин — ръката му нервно се стрелна към прозореца — ще ги докопаме там, където живеят!