Дъглас Престън - Сблъсък

Здесь есть возможность читать онлайн «Дъглас Престън - Сблъсък» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Ергон, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сблъсък: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сблъсък»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Уаймън Форд е изпратен на тайна мисия в Камбоджа, за да открие местонахождението на мина, от която добиват странни скъпоценни камъни с изключителна красота и... изключително опасна радиация. Загадъчните камъни имат още по-загадъчна връзка с блестящия метерор, разцепил небето над Мейн и изчезнал необяснимо как, без да остави кратер след удара.
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват...
В същото време един учен се натъква на ниезяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват...
"Брилянтен... изпълнен с мащабни идеи, но дълбоко човечен, а също и дълбоко разтърсващ трилър."
Лий Чайлд, New York Times bestselling author

Сблъсък — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сблъсък», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Когато източи цялата възможна информация от жените, той дръпна Аби настрани. Лицето му беше мрачно.

— Каква беше титлата му в списъка със служители? — попита той.

— Главен анализатор-лаборант.

Без да продума нито дума, Форд отвори телефона си и се обади в централата на ЛРД, които след миг го свързаха с Дирквайлер.

— Обажда се Форд от Управлението — каза той с рязък глас. — Онзи младеж Корсо, който е работил за вас… С какво точно се занимаваше и защо го уволнихте?

Настъпи дълго мълчание, докато Форд слушаше отговора му. Аби можеше да чуе фалцетните нотки в гласа на Дирквайлер от другия край на линията. Форд му благодари и затвори.

— И какво? — попита Аби.

— Ръководил е обработката на радарни и визуални данни от картографиращия сателит.

— И?

— Имало е повод за уволнението му. Дирквайлер каза, че младежът не е притежавал „нужните умения за адекватно разпределяне на приоритетите“, бил „обсебен от изследването на данни за гама-лъчи, които нямали никаква връзка със задачата“, отказал да изпълнява заповеди и направил сцена по време на научно събрание.

Аби се замисли за миг.

Обсебен , а?

Форд прочисти гърлото си.

— Какво знаеш за гама-лъчите?

— Че не трябва да идват от Марс.

52.

Хари Бър седеше в гръцкия ресторант от другата страна на Макголрик парк пред чиния с чийзбургер, чаша кафе и вестник „Ню Йорк поуст“, и наблюдаваше дъжда през стъклото на прозореца, по което се стичаха ручейчета. За ручейчетата си имаше математически правила, правила, които описваха хаоса. До известна степен приличаха на правилата, които описваха едно нападение. Контролиран хаос. Защото човек никога не може да предвиди всичко. Винаги го имаше елементът на изненадата: като например старата майка, която се оказа в къщата, след като Корсо му беше казал, че е сам. Или пък преждевременното убийство на Корсо.

Изненадата я имаше винаги.

Той се загледа в далечината към ъгъла на Макголрик парк, където се намираше къщата, в която беше очистил Корсо и майка му. Сега, след като вече беше омазал всичко, той си повтаряше, че въобще не трябваше да вярва на Корсо, че е сам в къщата. Зубрачът тъкмо щеше да му каже къде е дискът, беше се изпуснал в гащите от мерак да му го изпее — и тогава в стаята влезе старата дама.

Той отпиваше от силното кафе, разгръщаше вестника и наблюдаваше шоуто на улицата. Не беше намерил твърдия диск, но знаеше бара, в който беше работил Корсо, знаеше и адреса на бившия му съквартирант. Твърдият диск трябваше да е или в бара, или в квартирата. Първо щеше да провери в бара. Ако Корсо беше достатъчно умен, може би щеше да го е пратил до себе си по пощата или дори щеше да го е заключил в някой сейф. Но Бър беше сигурен, че го е държал близо до себе си.

Отпи още една глътка и отгърна следващата страница, преструвайки се, че чете. В ресторанта нямаше много хора, повечето клиенти бяха хапнали набързо и бяха отишли в парка, за да видят какво става. Той държеше тълпата под око, оглеждайки се за някой роднина, приятел — приятелка — на които Корсо да е дал диска.

Двама души в парка привлякоха вниманието му — едно чернокожо момиче и висок, кокалест мъж. Изглеждаха твърде нащрек, твърде отдалечени от останалите, за да са от местните навлеци. Те гледаха, наблюдаваха. Бяха част от играта.

Той ги съхрани в паметта си, в случай, че отново попадне на тях.

53.

Аби се плъзна върху бар стола в „Мото“, а Форд се настани до нея. Това беше ултрамодерен нюйоркски бар в Уилямсбърг, точно до реката, с черно-бял интериор, с фалшиви раирани паравани шоджи и много черно-бели плочки, матирано стъкло и хром. Зад бара се издигаше стена от бутилки с алкохол, огрявана от хладна бяла светлина. В четири следобед през този дъждовен ден мястото беше абсолютно празно.

Докато се настаняваха, към тях се приближи един бръснат японец с квадратно телосложение и очила с черни рамки, облечен в традиционно облекло. Той плъзна ръка по бара, държейки за ъгълчето малка салфетка, която спря точно пред Аби.

— Госпожице?

Аби се поколеба и реши да не рискува да й искат личната карта.

— Пелегрино.

Ръката се плъзна пред Форд, стиснала друга салфетка между палеца и показалеца.

— Господине?

— Бийфийтър мартини — отвърна Форд. — Сухо.

Последва рязко кимване и мъжът започна да приготвя питиетата с виртуозна експедитивност.

— Вие сигурно сте господин Мото — каза Форд.

— Точно така! — Лицето на Мото се разчупи в поразяваща усмивка, докато със замах изсипваше съставките в шейкъра.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сблъсък»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сблъсък» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Дъглас Престън - Белият огън
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Трупът на Гедеон
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Мечът на Гедеон
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Проектът Кракен
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Ден на гнева
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Вуду
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Сърцето на Луцифер
Дъглас Престън
libcat.ru: книга без обложки
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Натюрморт с гарвани
Дъглас Престън
libcat.ru: книга без обложки
Дъглас Престън
Дъглас Престън - Златото на Кивира
Дъглас Престън
Отзывы о книге «Сблъсък»

Обсуждение, отзывы о книге «Сблъсък» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x