Дъглас Престън - Сблъсък

— Сигурна ли си, че каза четири часа?

— Абсолютно — отвърна Аби.

— Може да е размислил.

Аби бръкна в джоба си, извади мобилния телефон, който Форд й беше дал и набра номера на Корсо.

— Чуваш ли? — От вътрешността на къщата едва се чуваше музика.

Форд се наведе към вратата.

— Затвори и отново набери — каза той.

Тя го направи.

Музиката спря и само след минутка се чу отново.

— Това е неговият телефон — каза Аби. — Само един инженер от НАСА ще си нагласи телефона да звъни с мелодията от „Серенити“.

Нямаше как да надникнат вътре; пердетата бяха спуснати плътно — дори онези на втория етаж. Къщата изглеждаше затворена отвсякъде. На вратата имаше три малки прозорчета, подредени диагонално, но те имаха матови стъкла.

Форд коленичи и проучи дръжката и ключалката.

— Няма следи от нахлуване.

— Какво да правим?

— Обади се на полицията анонимно — каза той, — и наблюдавай.

Те отидоха в парка от другата страна на улицата. На ъгъла имаше една стара телефонна будка. Форд хвана слушалката с кърпичка и набра 911.

— Дригс авеню, номер 87 — каза той с дрезгав глас. — Спешен случай. Веднага вървете там. — После затвори. Когато излезе от кабината, Аби се стресна от сериозния вид на слабото му лице. Реши да се пошегува, но после размисли.

Форд се върна в парка и тръгна по алеята с ръце в джобовете. Аби вървеше до него. Скриха се от дъжда под козирката на един летен павилион и зачакаха полицията да пристигне. След няколко минути полицейските коли се появиха на Дригс авеню — полицейските им лампи светеха, но сирените бяха изключени. Спряха пред къщата. От първата кола слязоха двама полицаи, качиха се по стълбите и почукаха на вратата. Отговор нямаше.

— Да се приближим — каза Форд и тръгна натам. До вратата вече стояха трима полицаи и чукаха настойчиво, а четвъртият стоеше до полицейската кола и говореше по радиостанцията. Едно от ченгетата извади щанга от багажника на колата си и разби едно от прозорчетата на вратата. Почисти стъкълцата, бръкна вътре и отключи вратата.

Двете ченгета влязоха вътре, едното носеше радиостанция в ръка.

Форд бързо прекоси улицата и се наведе през прозореца на втората полицейска кола.

— Проблем ли има?

— Рутинна проверка — отвърна ченгето, като им махна с ръка да си вървят.

Внезапно радиостанцията пропука и оживя.

— Имаме двойно убийство на Дригс 87; имаме две коли на мястото, запечатваме помещението. — Ново пропукване. — … две линейки и криминалисти са на път; 10–13 отдел убийства… — Почти веднага се чу вой на сирени. От другата страна на улицата Аби можеше да види през вратата вътрешността на всекидневната: стена, опръскана с кръв, и под нея бос женски крак.

Аби се изуми колко бързо пустият парк се напълни с народ. Те се появиха от кварталните къщи и апартаменти — белокоси дами, говорещи на полски, мъже на средна възраст с бирени шкембета, млади професионалисти, хип-хоп хлапета, наркомани, пияници, магазинери и юпита се събираха на групи пред малката триетажна тухлена къща. Форд и Аби се смесиха с тълпата, докато полицията отблъскваше всички назад и слагаше барикади, за да блокира улицата. Пристигнаха две линейки, последвани от коли без маркировка, в които се бяха натъпкали детективите от отдел убийства, микробусът на криминалистите и най-накрая микробусът на местния новинарски канал.

Аби се придвижи напред, заслушвайки се в приказките. Незнайно как тълпата вече знаеше всичко: две тела, открити в коридора, застреляни от упор, къщата обърната с краката нагоре. Никой не беше чул нищо, никой не беше забелязал странни хора, никой не беше видял паркирани отпред коли.

Докато ченгетата подвикваха към нарастващата тълпа, Форд кимна на Аби и двамата си проправиха път до групичка местни жени.

— Извинете — каза Форд, — аз съм нов в квартала. Какво се е случило?

Те веднага се обърнаха към него, и с голяма охота, прекъсвайки се една друга, започнаха да му обясняват. Той ги окуражаваше безмълвно с поглед, добавяйки подходящите възклицания и възражения. За пореден път тя се изумяваше от хамелеонската му способност да играе всякакви роли и да извлича информация.

— Това са госпожа Корсо и синът й Марк… Той се върна наскоро от Калифорния… Прекрасна жена, съпругът й почина от сърдечен удар преди няколко години… Оттогава й е много трудно… Цял живот са живели тук… Добро момче, здраво учеше, отиде в университета в Бостън… Работеше при Мото за джобни… Сякаш беше вчера, когато играеше с момчетата в парка… Каква трагедия…