Дъглас Престън - Сблъсък

Преди Аби да успее да отговори, Форд скочи, дръпна я от стола и я блъсна на пода зад извивката на бара. След миг мъжът започна да стреля, разнесе се странно пронизително клинг, клинг, клинг , и стъклото зад бара се срина, натрошено на парчета. Форд я повлече по пода.

— Размърдай се! Пълзи!

Клинг! Върху тях се сипеха натрошено стъкло и алкохол. Аби чуваше как Мото ругае, като думата „бандит“ се различаваше сред останалите. Последва серия изстрели от друг пистолет, много по-силни. Бум, бум, бум , последвани от изкрещяната дума „Бандит!“.

Тя бързо пълзеше след Форд към задната част на заведението.

Клинг, клинг! Отново се посипаха стъкла, смесени с дървени тресчици и парчета изолация. Мото изрева нещо на японски.

Клинг, клинг! Барплотът над главите им избухна, разхвърчаха се трески, парчета метал, мазилка и изолация.

— Връщайте се тук! — изкрещя мъжът.

Внезапно пред тях се появи Мото, който вървеше залитайки, хриптейки и кашляйки, а от устата му течеше кръв. В ръката си стискаше огромен револвер — обърна се е стреля още два пъти, без да се цели.

Клинг, клинг — дойде отговорът и Мото, улучен в гърдите, политна назад към разбитата стена и се строполи на земята.

Клинг, клинг! Малкият хладилник на бара се търкулна на пода пред нея, от няколкото дупки по стените му пръскаше фреон — и там, на гърба му, залепена с тиксо, стоеше тънката, лъскава алуминиева кутийка с гравирано лого, от което Аби забеляза само инициалите ЛРД.

Почти без да се замисля, тя я дръпна и я пъхна в колана си.

— Бягай! — извика Форд и обръщайки се към нея я хвана за ръката. Двамата изтичаха през задната врата и се озоваха в малък склад, пълен с кашони. В дъното имаше друга врата — Форд я разби с ритник, те хукнаха надолу по тесните стълби и се озоваха в тесен подземен коридор. Завиха зад ъгъла, изкачиха се по други стъпала и се озоваха в задна уличка. Без да пуска ръката й, той я повлече по улицата и щом завиха зад ъгъла на къщата, те се озоваха на оживено кръстовище. Спряха се там, задъхани.

— Добре ли си? — попита Форд.

— Не знам. — Тя дишаше тежко и сърцето й препускаше като лудо. — Кървиш.

Той извади носната си кърпа и избърса лицето си.

— Нищо ми няма. Трябва да се махаме оттук. — Той вдигна ръка и махна на едно такси.

Тя изтръска стъклата от косата си, опитвайки се да придобие приличен вид. Ръцете й трепереха. Пред очите й бяха убили човек и тя се чувстваше ужасно. Сети се отново за Уърт, как лежеше на палубата и от разбитата му глава шуртеше кръв. Тя се наведе и повърна върху тротоара.

— Такси! — извика Форд, подавайки й кърпата.

Тя изпъшка, опита се да се изправи и избърса устата си с кърпичката.

— Такси!

— Няма ли да изчакаме полицията?

— В никакъв случай! — Той спря едно такси, отвори вратата и я вкара вътре. — Ла Гуардия — каза на шофьора. — Минете по „Гранд“ и „Флъшинг“. Не се качвайте на магистралата.

— Както кажеш, мой човек. С десет минути повече е пътят.

Таксито се вля в трафика.

— Защо бягаме? — почти извика Аби.

Форд се облегна назад, по лицето му изби пот. От раничката на носа му шуртеше кръв.

— Защото не знаем кой се опита да ни убие току-що.

— Да ни убие? Защо?

Форд поклати глава.

— Не знам. Но беше професионалист. Ако нашият смел покоен приятел не криеше оръдие под барплота, досега да сме мъртви. Трябва да те отведа на сигурно място. Въобще не трябваше да те замесвам в това.

Аби поклати глава. Усещаше я как пулсира от болка.

— Това е лудост! Какво става, по дяволите?

— Някой друг търси този твърд диск. По думите му съдя, че мисли, че дискът е у нас.

Аби бръкна под якето си и измъкна алуминиевата кутия, омотана с тиксо.

— У нас е. Беше залепен за хладилника.

Форд се втренчи в нея.

— Стрелецът видя ли те да го взимаш?

— Така мисля.

— По дяволите — каза тихо Форд. — По дяволите!

Аби седеше с кръстосани крака върху омачканото легло, пред нея лежеше лаптопът, свързан със загадъчния твърд диск. От едната му страна беше залепен стикер с информация:

#785A56H6T 160Tb

СТРОГО СЕКРЕТНО: НЕ КОПИРАЙ

Собственост на ЛРД

Калифорнийски технологичен институт

Национална агенция за аеронавтика и космически изследвания

Евтиният мотелски часовник, завинтен за пластмасовата нощна масичка, за да не може да бъде откраднат, показваше полунощ. Бяха стигнали на летище „Дълес“ във Вашингтон в осем часа и след близо час пътуване се озоваха насред предградието Вирджиния в хотел, който Форд, изглежда, беше използвал някога като тайна квартира. Не приличаше на „Уотъргейт“ и Аби въобще не го хареса. Нямаше рум сървис, стаята вонеше на застоял цигарен дим и чаршафите изглеждаха подозрително мръсни. Форд се беше регистрирал, без да показва лична карта, и беше платил кеш. Кльощавият рецепционист я беше погледнал мазно и Аби придоби доста добра представа за мислите, които се въртяха в главата му.