Дъглас Престън - Сблъсък

— Казва се Шарк. В залива Мъсконгъс, на около осем мили от брега. Това е малък, безплоден остров — ще откриете кратера на най-високата му част.

Локууд се обърна, извади куфарчето си от колата и затвори вратата. Форд се обърна да си ходи, но Локууд изненадващо го хвана за ръката.

— Бъди внимателен. Ако открия хората, които те преследват, кълна се, че ще ги спра. Но имай предвид, че може да не са от нашите…

Форд мълчаливо се обърна, промъкна се под вратата на гаража, прекоси двора и се изгуби в тъмния парк. Тръгна към потока, където гората беше най-гъста, прекоси го и излезе на пътеката. Появи се на улица Квебек, поотупа се, изпъна сакото си и прокара пръсти през косата си. Отново се престори на разхождащ се съсед и тръгна бързо надолу, придържайки се в сенките, за да избегне патрулиращи полицейски коли. След няколко завоя той стигна до паркинга, където беше оставил колата си. Прикрит зад дърветата, той погледна натам. Лоша работа. Две полицейски коли бяха спрели от двете страни на колата под наем и очевидно записваха номерата. Може би Локууд беше повикал полиция? Или може би колата му беше останала на паркинга твърде дълго; партито в къщата отдавна беше свършило и някой параноичен съсед се беше обадил на ченгетата. За нещастие той беше наел мерцедеса с истинското си име — нямаше друг избор.

Проклинайки под носа си, Форд се скри в мрака и тръгна през задните дворове и парка към Американския университет и автобусната спирка на Масачузетс авеню.

Аби огледа файловете на сто и шейсет терабайтовия диск и си избра няколко. Тук имаше стотици хиляди, може би дори милиони изображения от Марс, грандиозни, удивителни, изключителни снимки на кратери, вулкани, каньони, пустини, дюни, планини и равнини. Радарните изображения бяха също толкова впечатляващи — разрези през марсианската кора. Но данните за гама-излъчванията представляваха просто таблици с цифри и най-различни тайнствени графики, които бяха невъзможни за дешифриране. Тук нямаше никакви снимки — само числа.

Една папка, озаглавена „ГАМА-АНОМАЛИЯ“ привлече вниманието й. Вътре имаше само един файл с разширение „pps“ — Пауър пойнт презентация, която беше създадена върху диска само няколко седмици по-рано.

Аби кликна върху файла. На екрана се отвори прозорец и презентацията започна.

Сцинтилатор за гама-лъчи ОМС Комптън:

Анализ на данните от емисии на аномално гама-излъчване

Марк Корсо, главен анализатор-лаборант

Изглеждаше добре — това сигурно беше онази презентация, която беше вбесила супервайзъра му Дирквайлер и която беше станала причина за уволнението. Неговата идея фикс. Тя кликна върху следващата страница, която показа схема на планетата Марс с орбиталните траектории на сателита Марс Орбитър, които се презастъпваха. Следваше графика, озаглавена „Теоретична сигнатура на конкретен източник на гама-излъчване на повърхността на Марс“, която показваше равномерен вълнообразен модел. Графиката на следващата страница беше озаглавена „Действителна сигнатура на гама-лъчите“ и се разчиташе трудно. След това двете бяха насложени една върху друга и според нея съответствието беше незначително, имаха много големи стандартни грешки и фоновият шум беше доста силен. Имаше пикове и спадове, но те се срещаха много рядко, а теоретичната и действителната сигнатури изглеждаха като извън фаза.

Тя кликна отново, но, изглежда, беше стигнала до края.

Какво означаваше това? Презентацията явно беше устна, защото към графиките нямаше никакъв текст.

Тя отново кликна върху файла, опитвайки се да го разгадае. „Теоретичен източник на гама-излъчване на повърхността на Марс“. Тя се опита да си припомни часовете по физика в Принстън и онова, което би трябвало да знае за гама-лъчите. Те бяха най-активната част от електромагнитния спектър, с по-висока енергия от рентгеновите лъчи. Гама-лъчи, гама-лъчи… Както вече беше казала на Форд, от Марс не би трябвало да се излъчват такива — или пък напротив? Тя се наруга, че не беше учила повече.

Потърси в Гугъл статии за гама-лъчите и ги прочете. Те бяха резултат от изключително бурни реакции — избухване на свръхнови, черни дупки, неутронни звезди, при анихилация на материя и антиматерия. Прочете, че в Слънчевата система гама-лъчите се произвеждаха по един-единствен начин — когато мощни космически лъчи от дълбокия космос проникнат през атмосферата или повърхността на планетата. Всеки космически лъч разкъсваше атомите на материята, излъчвайки гама-радиация. В резултат на това всички планети в Слънчевата система, които бяха бомбардирани от космически лъчи от дълбокия космос, имаха слабо гама-излъчване. То беше разсеяно по повърхността на цялата планета.