Дъглас Престън - Сблъсък

— Казвам се Уайман Форд. Приятел съм на Марк Корсо.

— Добре дошли! Но Марк не е тук. Смяната му започва в седем часа. — Той изля със замах мартинито в чашата, подхвърли шейкъра във въздуха, улови го, изплакна го и го плъзна в стойката му.

— Току-що идвам от Макголрик парк — каза Форд. — Страхувам се, че нося лоши новини.

— Така ли? — Мото се спря, привлечен от изражението на лицето на Форд.

— Марк и майка му са били убити по някое време през нощта или тази сутрин. Нападение и обир.

Мото стоеше, без да помръдва, като ударен от гръм.

— Полицията е там.

Мото удари с длан по бара и се прегърби, притиснал длан към темето си.

— Господи, мили Боже, това е ужасно.

— Съжалявам.

Мото стоеше смълчан, с мрачно лице.

— Бандитска работа е това. И майка му ли?

Форд кимна.

— Бандити. Той беше добро дете. Умно. О, Боже. — Човекът беше дълбоко разтърсен.

Форд кимна съчувствено.

— Като барман ли работеше тук?

— Всяка нощ, откакто се прибра.

— Какво стана, да не е изгубил работата си в Калифорния?

Мото махна с ръка.

— Работеше за Лабораторията за реактивно движение. Уволниха го. Бандитите, хванаха ли ги?

— Не още.

— Дано ги изпържат на стола — обади се Аби.

Мото кимна яростно. Очите му бяха зачервени.

— Марк ми беше много добър приятел — каза Аби. — Промени живота ми.

Форд се обърна към нея и я изгледа строго.

— Помагаше ми по математика в училище. Ако не беше той, щяха да ме скъсат. Не мога да повярвам, че го няма, вчера се видяхме. Разправяше ми как е открил нещо важно в ЛРД. Нещо, свързано с гама-лъчи.

Мото отново кимна.

— Не искаха да му платят обезщетението и той се закани да им го върне. Уволнението го съсипа. Никога не го бях виждал толкова съсипан.

— И как щеше да им го върне?

— Каза, че открил нещо, а те не му обърнали внимание. Щял да ги накара да си платят. Ох, горкото момче, започна да пие на работа. Когато един барман се потопи в алкохола… — Гласът му секна, човекът просто не искаше да говори лошо за мъртвеца.

— Какво е открил? — попита Аби.

Мото избърса насълзените си очи.

— Божичко. Тия бандити.

— Какво е открил? — попита нежно Аби.

— Не си спомням. Не, почакайте — говореше за нещо на Марс. Нещо, което изпускало лъчи.

— Лъчи ли? Гама-лъчи?

— Така каза.

— И как точно щеше да ги накара да си платят?

— Една вечер се беше понаквасил доста и ми показа един твърд диск, който беше отнесъл от ЛРД.

— Как? Какво има на него?

— Каза, че някакъв негов приятел, професор, го отмъкнал и му го дал. На диска имало нещо, което щяло да го направи известен, да промени света, но не ми каза какво. Нямаше много смисъл в думите му.

— Къде е този диск сега?

Мото поклати глава.

— Нямам представа. Има ли значение? Онези бандити… убили са и майка му… Много измет има на тоя скапан свят. — На върха на носа му проблесна сълза.

Чуха се стъпки и звънчето на вратата иззвъня. Мото бързо избърса очите си, издуха си носа и се взе в ръце. Мъжът, който беше влязъл, носеше сиво поло, сако от туид и панталони с цвят каки, и седна на другия край на бара. Аби присви очи; човекът приличаше много на професора й по висша математика в Принстън.

Мото наведе глава.

— Извинете ме — каза меко той, — имам клиент. — Той тръгна към другия край на бара.

Аби се обърна към Форд.

— Ето ги отново гама-лъчите.

— Убиецът е търсил точно този твърд диск, заради него е преобърнал къщата наопаки.

— Да, и се обзалагам, че данните за гама-излъчването се намират точно в него.

Форд не отговори нищо. Аби забеляза, как хвърля погледи към мъжа на другия край на бара — новият клиент, който се беше навел напред и говореше тихо на Мото.

Разговорът продължи известно време и Мото започна да повишава глас, в тона му пролича раздразнение, но думите все още не можеха да се различават. Аби се опита да не им обръща внимание, опитвайки се да се съсредоточи върху проблема с гама-излъчването от Марс, но забеляза, че Форд се е втренчил в мъжа и се зачуди какво ли толкова интересно има в него.

— Нищо няма да ти кажа, боклук такъв! — внезапно извика Мото.

Непознатият каза нещо с тих глас.

— Няма да отговарям на въпросите ти! Махай се или ще извикам полиция! — Мото извади мобилен телефон от джоба си и започна да натиска бутоните. — Набирам 911!

Мъжът замахна, изби телефона от ръката на Мото и в същото време бръкна под сакото си и извади голям пистолет.

— Сложи си ръцете на бара — каза той и когато японецът се подчини, махна с пистолета към тях. — Вие двамата сте ми ясни. Махайте се оттук.