Дъглас Престън - Сблъсък

Полицай Муур се шмугна вътре и Корсо затвори вратата зад гърба му.

— За какво става въпрос? — попита отново той, застанал неподвижно в коридора.

Мъжът се усмихна.

— Нищо сериозно. Така… Има ли още някой в къщата?

Марк не искаше майка му да става свидетел на това.

— Не, няма никой. — По-добре да разкара ченгето колкото се може по-бързо. — Заповядайте — каза той, махвайки с ръка към всекидневната. Когато влязоха вътре, Корсо затвори тихо вратата. Може би трябваше първо да се обади на адвокат. Всички казват, че точно това трябва да се направи. Не разговаряй с ченгетата без адвокат. — Моля, седнете — каза той, опитвайки се да прикрие нервността в гласа си, докато се настаняваше на дивана.

Полицаят остана прав.

— Мисля, че трябва да се обадя на адвоката си — каза Корсо. — Независимо какъв е поводът за посещението ви.

Мъжът бръкна под сакото си и извади голям черен пистолет. Корсо го зяпна изумен.

— Вижте какво, полицай, няма нужда от това.

— Според мен има. — Той извади дълъг черен цилиндър и го зави върху дулото. Едва сега Корсо забеляза, че мъжът носеше черни ръкавици.

— Какво правите? — попита той. Това не беше нормално. В главата му се блъскаха догадки и объркване.

— Спокойно. Без крясъци, без плач, запази спокойствие. Всичко ще бъде наред, ако направиш каквото ти кажа.

Корсо мълчеше, а в главата му препускаха хиляди мисли. Мъжът протегна ръка и взе ексбокса. Картината от играта все още стоеше замръзнала на екрана.

— Играеш ли, Марк?

Корсо се опита да отговори, но от гърлото му излезе само гъргорене.

Мъжът натисна бутона и играта продължи. Той усили звука докрай.

— Така, Марк — каза мъжът с насочен към него пистолет, надвиквайки шума от телевизора. — Търся диска, който си откраднал от ЛРД. Само него искам и след това ще си ида. Къде е?

— Казах, че искам адвокат. — Корсо се задави, преглътна и се опита да успокои дишането си.

— Няма да го получиш, задник. Аз не съм ченге. Искам твърдия диск. Дай ми го или ще те убия.

Зави му се свят. Не е ченге? Нима Чодри му е пратил наемен убиец? Луда работа!

— Дискът ли? — избъбри той. — Добре, да, да, веднага ще ви кажа къде е — ще ви заведа при него. Няма проблем…

Вратата на дневната се отвори с трясък.

— Какво, за Бога… — извика майка му, застанала на вратата с парцал в ръка. Щом забеляза пистолета, очите й се разшириха от ужас: — Айййййй! — изпищя тя и отстъпи назад. — Пистолет! Помощ! Полиция! Полиция!

Мъжът се обърна и Корсо се хвърли напред, за да защити майка си, но беше твърде късно. Пистолетът стреля с глух звук и той с ужас и неверие видя как куршумът се забива в тялото на майка му и стената до нея почервенява от кръв. С широко отворени очи тя отстъпи назад, блъсна се в стената и се свлече на земята.

Корсо изрева нечленоразделно и замахна с първото оръжие, което му попадна под ръка — лампата от масата. Мъжът се наведе и лампата се разби в рамото му. Той залитна назад и вдигна пистолета си.

— Не! — изкрещя той. — Кажи ми къде е дискът…

Ръмжейки от ярост, Корсо се хвърли върху него, вкопчи се в гърлото му и стисна с всичка сила. Почувства как дулото на пистолета се забива в корема му, последва внезапно силно мушване, второ, трето, което го отхвърли към стената и изведнъж той се оказа на земята до майка си, и го заля невероятно спокойствие.

Докато учеше в Принстън, Аби беше направила няколко пътувания до Ню Йорк с приятелите си, но никога не се отдалечаваха от Манхатън. Докато стоеше на входа на Макголрик парк в Бруклин и дъждът се стичаше от ръба на чадъра й, тя осъзна, че това е Ню Йорк, който никога не беше виждала, истински работнически квартал със скромни блокове, наредени в редички стари къщи, железарски магазинчета, химическо чистене и локални заведения.

— Дригс авеню, номер 87 — каза Аби, консултирайки се с подгизналата карта. — Трябва да е улицата от другата страна на парка.

— Да вървим.

Два дни по-рано, след многобройни обаждания до бивши служители в ЛРД, Аби беше ударила джакпота с един лаборант, на име Марк Корсо. Представяйки се за журналистка, която пишеше статия за нечестните трудови практики в ЛРД, тя наистина успя да му влезе под кожата. Той не само беше ядосан от това, че са го уволнили, но и умираше от нетърпение да разкрие всички мрачни тайни на ЛРД — или поне така твърдеше. Освен това намекна, че разполага с гореща информация, която „направо ще издуха ЛРД“.

Те прекосиха парка и тръгнаха към една от многото еднакви къщи, с влажни стени и спуснати пердета. Изкачиха се по стълбите и Форд натисна звънеца. Аби чу самотното му иззвъняване. Почакаха известно време. Той позвъни отново.