Дъглас Престън - Сблъсък

И най-вече Хари Бър беше ефективен. Преди години, когато все още беше онзи нахален, изключен от училище смотаняк от Гринуич на име Горди Хил, баща му го учеше на ефективност. В главата му имаше цял склад с пословици, които сипеше наляво и надясно: лозето не ще молитва, а мотика; ако имаш много пари, никой не се интересува как си ги спечелил; целта оправдава средствата. „Никога не питат победителя дали казва истината“ каза баща му, когато излезе от кухнята, след като беше застрелял майка му. И никога повече не го видя. Няколко години по-късно Хари разбра, че баща му е цитирал Хитлер. Което сега му се струваше голям майтап.

Хари Бър се усмихна. Той беше „увреден“ или поне така беше подведен да вярва от цялата върволица училищни психолози, социални работници, съветници и всякакви други професионалисти, които го анализираха срещу сто долара на час, след убийството на майка му. Защо тогава да не направи кариера от увреждането си? Той измъкна един смачкан пакет цигари от джоба на ризата си. Измъкна последната отвътре, запали я и отново прибра пакета в джоба си. Какво беше казал свети Августин? „Възнагради ме с целомъдрие, Господи, ама малко по-нататък“. Някой ден щеше да се откаже, но не точно сега.

Аби стоеше зад Форд, когато той почука по вратата на кабинета на доктор Чарлз Чодри, директор на марсианската мисия. Чувстваше се ужасно неудобно в новия костюм, който Форд я беше накарал да облече, особено във връхлетяната от юнски жеги Калифорния.

Директорът се изправи и излезе пред бюрото си с протегната ръка.

— Моята асистентка, Аби Строу.

Аби стисна хладната му длан. Чодри беше хубав мъж със слабо, изсечено лице, тъмнокафяви очи, пружинираща походка, атлетичен, представителен. Косата му беше вързана на конска опашка, което изглежда беше характерно за всички калифорнийци, които достигнеха определена възраст.

— Моля, влезте — каза мъжът с музикален тенор.

Форд се отпусна в единия стол пред бюрото му, Аби го последва. Тя се опитваше да скрие нервността си. Част от нея изпитваше трепетно вълнение от цялата тая авантюра, в която се бяха впуснали, от лъжата, с която бяха успели да получат достъп. Доброто момиче в нея въобще не го харесваше. Ако ги разкриеха, това никак нямаше да изглежда добре в досието й. Този тип Форд, който изглеждаше толкова свит и консервативен, всъщност се оказа разрушителна личност. Това й харесваше.

Кабинетът беше доста просторен и оскъдно обзаведен, прозорците му гледаха към сиво-кафявите хълмове, които се издигаха зад огромния паркинг. За удобната, научна атмосфера допринасяха двете стени, покрити с книги. Всичко беше идеално чисто и подредено.

— Да видим сега — каза Чодри и скръсти ръце. — Значи вие възнамерявате да пишете книга за нашата мисия на Марс.

— Точно така — отвърна Форд. — Дебела книга с красиви фотографии. Казаха ми, че вие сте човекът, който отговаря за картографирането и фотографирането на повърхността.

Чодри кимна утвърдително.

Форд започна ентусиазирано да описва книгата с подробности, за художественото й оформление, съдържанието и разбира се, красивите снимки, които ще включва. Аби се изуми от трансформацията на обикновено сухото му и хладнокръвно поведение в кипящ ентусиазъм. Чодри слушаше учтиво, опънал ръце върху бюрото си.

Форд завършваше тирадата си:

— Разбрах, че тъй като това е проект на НАСА, снимките са качени на обществен сървър. Бих искал достъп до всички изображения с възможно най-висока резолюция.

Чодри се наведе напред.

— Прав сте, че снимките са качени на обществен сървър, но не са с висока резолюция.

— Възнамеряваме да направим някои от страниците големи и сгънати на четири, затова ни трябват снимки с най-висока резолюция.

Директорът се облегна назад.

— Боя се, че тези снимки са строго секретни. Но не се притеснявайте, ще ви осигурим всички снимки, от които се нуждаете, с резолюция, която ще бъде повече от достатъчна за книгата ви.

— Защо са строго секретни?

— Стандартна оперативна процедура. Технологията, която се използва за заснемането им, е строго секретна и ние не искаме враговете ни да разберат всъщност колко е добра.

— И колко висока е високата резолюция?

— Пак ще повторя, че не мога да говоря с конкретни числа. Общо взето от орбита бихме могли да видим на Земята предмети с размер от петдесет сантиметра. А с помощта на нашия радар SHARAD можем да проникнем до сто метра под повърхността.