Дъглас Престън - Сблъсък

Форд подсвирна.

— Да сте видели нещо необичайно?

Чодри се усмихна, разкривайки блестящо белите си зъби.

— Почти всичко, което виждаме, е необичайно. Ние сме като Колумб, който за пръв път стъпва в Америка.

— Нещо… не съвсем естествено?

Усмивката угасна.

— Какво имате предвид с това? — попита студено Чодри.

— Да речем, че на повърхността се забележи нещо не съвсем естествено — като извънземен космически кораб, например. — Форд се захили. — Как ще постъпите тогава?

Усмивката на Чодри съвсем се изгуби.

— Господин Форд, моля ви, дори не смейте да се шегувате с това. Тук сме виждали много — и имам предвид наистина много — ненормалници, които преследват подобни луди теории. Дори група хора проведоха демонстрация пред сградата с искания да публикуваме всички снимки на извънземни цивилизации, които сме направили. — Той замълча, след което добави: — Шегувате ли се, господин Форд? Или имате някаква точно определена причина да задавате този въпрос?

— Да — отвърна Форд, — шегувам се.

Аби се обади:

— Но вие сте прав, доктор Чодри. Някъде четох, че почти четирийсет процента от американците вярват в съществуването на разумен живот някъде във вселената. Представете си, колко са тъпи!

Чодри се размърда неловко в стола си.

— Е, доктор Чодри — каза бързо Форд, стрелвайки Аби с поглед, — благодаря ви, много ни помогнахте.

Чодри се надигна от стола с очевидно облекчение.

— Господин Форд, с удоволствие ще ви съдействаме за книгата ви. Всички снимки са на разположение на уебстраницата ни. Просто си изберете онези, които ви харесват и от нашия пресцентър ще ви изпратят ДВД с възможно най-високата законна резолюция. — Той се усмихна доста пресилено и им посочи пътя навън със заучено движение на ръката.

— Това си беше чиста загуба на време — каза Аби, докато вървяха по дългия коридор.

Форд потърка брадичката си и се огледа, след което рязко сви зад ъгъла и тръгна по друг коридор.

— Ей, Айнщайн — каза Аби. — Сбърка пътя.

По лицето на Форд се разля усмивка.

— Проклятие. Това място е толкова голямо и объркващо. Толкова е лесно да се изгуби човек. — Той продължи да върви, зави зад следващия ъгъл и тръгна по друг коридор.

Аби се опитваше да не изостава.

— Просто върви след мен — каза Форд. Зави отново и Аби осъзна, че той всъщност познава много добре плана на сградата. Двамата стигнаха до вратата на един кабинет, която беше затворена. Форд почука и отвътре се чу едно раздразнено „влез“.

Форд отвори вратата и влезе. Аби видя един огромен мъж с неприятно рибешко лице, който носеше риза с къси ръкави. В стаята беше горещо и миришеше на пот.

— Господин Уинстън Дирквайлер? — изрече отсечено Форд.

— Да?

— Аз съм от Управлението — каза Форд, кимвайки към Аби. — Моята асистентка.

Дирквайлер я погледна, след което погледът му се върна на Форд.

— Управление ли? Кое управление?

— Преди около месец — продължи Форд, сякаш въобще не беше чул въпроса му — един от вашите учени беше убит.

Аби се изненада. Това беше ново за нея. Форд явно имаше доста козове.

— Точно така — отвърна Дирквайлер, — но доколкото разбрах, случаят е приключен.

Форд се обърна към Аби.

— Госпожице Строу, бихте ли затворили вратата, ако обичате?

— Да, сър. — Аби затвори вратата и дори заключи, за по-сигурно.

— Случаят може и да е приключен, но пропуските в сигурността все още се разследват.

Дирквайлер кимна.

— Пропуск в сигурността? Ъ-ъ… Не съм сигурен, че разбирам.

— Нека просто спомена, че доктор Фрийман е бил непредпазлив.

— Не съм изненадан.

— Радвам се, че разбирате проблема, доктор Дирквайлер.

— Благодаря ви.

Форд се усмихна.

— Казаха ми, че мога да разчитам на вашата помощ. Бих искал да получа списък със сътрудниците във вашия отдел.

Дирквайлер се поколеба.

— Като говорим за сигурността, искам… искам да видя вашата идентификация или някакъв документ.

— Естествено! Моля да ме извините. — Форд измъкна доста износена значка, върху която Аби видя синия, белия и златния цвят на ЦРУ.

— О, това управление — каза Дирквайлер.

Значката бързо изчезна в джоба на Форд.

— Искам това да си остане между нас, ясно ли е?

— Кристално. — Дирквайлер се зарови в папките си и извади лист хартия, който подаде на Форд. — Това е списъкът на хората в отдела ми — имена, титли, информация за връзка.

— И бившите служители?

Дирквайлер се намръщи и провери в друга папка.