Дъглас Престън - Сблъсък

„Марея II“ се намираше на около сто ярда от брега и приливното течение ги носеше право към нея. Над водата се разнесоха още два изстрела, куршумите се забиха от двете страни на лодката.

Тя виждаше убиеца, който тичаше по брега, опитвайки се да не изостава от тях. Той зае позиция между скалите точно срещу закотвената лодка, насочвайки към тях дулото на пистолета. Изглежда, се беше възстановил от ударите с камъни. Аби се приближи към „Марея“ откъм подветрената страна, използвайки корпуса й за прикритие.

После се изкачи на борда и протегна ръка, за да издърпа Джаки. Чу се серия от изстрели и единият от прозорците на „Марея“ се пръсна.

— Той стреля по лодката! — изкрещя Джаки, падайки обратно в скифа. Аби я хвана за яката, повдигна я и буквално я издърпа през парапета. Пръсна се още един прозорец и посипа палубата със стъкълца и трески.

— Не се надигай! — Аби пропълзя покрай кабината към рулевата каюта. Джаки я следваше неотстъпно. Аби измъкна ножа от кутията с инструменти и го тикна в ръцете на приятелката си. — Приготви се да изтичаш и да прережеш въжето на котвата — не сега, а когато ти дам знак.

Клинг! Един куршум се заби във форпика.

Аби включи акумулаторите и, без да надига глава, се пресегна и включи двигателя. Той забоботи. „Слава Богу!“

Клинг! Клинг!

Тя форсира двигателя, лодката потегли напред и опъна котвеното въже. За миг Аби си помисли, че няма да се получи, но изведнъж котвата се освободи. Лодката се стрелна напред, повличайки я по дъното. Само да успееше да се измъкне, да стигне до дълбоките води, с котвата щяха да се оправят по-късно.

Но лодката успя да измине само стотина фута, преди котвата да се заклещи в някаква подводна скала и лодката да поднесе встрани. Двигателят започна да вие. Все още бяха в обхвата на пистолета. Клинг! Клинг! Нови изстрели пробиха няколко дупки в горната част на корпуса.

— Сега! Отрежи котвата!

Джаки хукна напред и, без да надига много глава, използвайки рулевата каюта за прикритие, пропълзя към носа и преряза въжето. Лодката се наклони напред и Аби ускори до максимум, без да сваля очи от четеца на карти, опитвайки се да задържи лодката в тесния пролив между островите. След минутка вече бяха извън обсега на изстрелите, а няколко минути по-късно заобиколиха носа на Литъл Грийн и поеха по криволичещите канали към открития океан.

Аби намали скоростта и се вкопчи в щурвала, внезапно почувствала замайване.

— Ох, Господи! — каза Джаки, държейки се за главата. — Ох, Господи. — От раните по лицето й, причинени от стъкълцата, капеше кръв.

— Ела тук. — Аби избърса кръвта от лицето й с хартиена салфетка. — Не мърдай. Въздухът не ти стига от уплаха.

Джаки направи видимо усилие да вкара сърцето и дишането си в ритъм.

— Леле, Джаки, какъв беше онзи писък на брега? Повече никога няма да те нарека мекотело.

Треперенето на Джаки започна да отминава.

— Направо бях вбесена — каза тя.

— Въобще не се шегуваше. — Аби забърса кръвта от собственото си лице и се изправи пред щурвала, хванала го здраво с две ръце. Насочи вниманието си към четеца на карти, търсейки най-краткия път до пристанището. — Отиваме направо в Оулс Хед — каза тя. — Махаме се оттук и се обаждаме на ченгетата.

— Още сега можеш да им се обадиш — каза Джаки и включи радиостанцията и изчака да загрее. Лодката зави на север, заобикаляйки един защитен остров, и навлезе в открити води в южния край на залива Пенобскот. Лодката се разклати силно и Аби с изненада видя високите вълни, които идваха от изток, които предвещаваха връхлитането на силна буря. Беше тъмно; тя вдигна глава нагоре и осъзна, че от известно време Луната не се виждаше. Вятърът постепенно се засилваше и на хоризонта проблеснаха светкавици.

Тя вдигна микрофона, превключи радиостанцията на канал 16, натисна бутона за излъчване и предаде на бреговата охрана съобщение за спешен случай.

От мястото си зад скалата Хари Бър наблюдаваше как лодката се изгуби между островите. Той пъхна пистолета в колана си и се облегна на скалата с пулсираща глава. Усещаше как по ухото и скалпа му се стича кръв. Напипа подутината на главата си, обзе го неконтролируема ярост, толкова силна, че звезди му изскочиха пред очите. Двете кучки бяха прецакали всичко, бяха му разбили главата, бяха му отмъкнали лодката. Видяха му лицето и можеха да го разпознаят. Звездите се завъртяха пред погледа му и той усети почти физическия натиск на гнева във вътрешността на черепа си, съпровождан от жужащ звук, като че ли рояк пчели се опитваше да избяга.