Дъглас Престън - Сблъсък

— Четири… пет… шест…

— Чакай! Излъгах те! Той не е на острова!

— Седем… осем… девет…

— Чуй ме! Той не е на острова! Недей!

— Десет!

Последва продължителна тишина и Бър свали пистолета.

— Като че ли наистина не е. — Той я пусна и когато тя отстъпи назад, той я удари през лицето, просвайки я на земята. — Това е защото ме излъга. — После я хвана и я изправи на крака. — Къде отиде?

Тя се закашля.

— Оставихме го на континента. Той отиде… Върна се във Вашингтон.

— Къде във Вашингтон?

— Не знам.

— Кой е другият човек? Видях още един човек в лодката.

Тя преглътна. Той натисна силно пистолета.

— Отговаряй.

— Никой. Сама съм.

— Лъжеш.

— Сигурно си видял мушамата ми, която виси на една кука в рулевата кабина, точно до прозореца. Има много голяма кръгла качулка…

— Млъквай. — Той мислеше бързо. Сигурно момичето казваше истината. Нямаше човек, който да не се пречупи при броенето и да не си изпее всичко. Всъщност той не беше видял добре другата фигура в мрака, от разстояние близо половин миля.

— Къде е твърдият диск?

— Той го отнесе със себе си.

„Кучият му син.“ Той усети как се разтреперва от яд. Пълен провал. Без диска нямаше да му платят.

Може би все още имаше някакъв начин да спипа Форд. Но първо трябваше да почисти след себе си — да убие момичето, да се върне на лодката, да оправи бащата и да се замъкне на континента. След това можеше да преследва Форд до Вашингтон. Нямаше нужда да губи повече време тук. Той блъсна Аби на земята и отстъпи назад, за да не го изцапа кръвта.

Тя се подпря на скалите, опитвайки да се изправи.

— Помръднеш ли, мъртва си.

Тя застина. Той застана с разкрачени крака за по-добра опора, вдигна пистолета, прицели се в главата на Аби и натисна спусъка.

Форд намери онова, което му беше необходимо, в Топшъм, Мейн — малък търговски център, който работеше до късно през нощта. Той спря пред един магазин за електроника, влезе вътре и купи някакъв невзрачен на вид твърд диск. В съседното фото разпечата всички изображения от файла „ДЕЙМОС МАШИНА“, след като първо премахна всички препратки към самия Деймос, и ги пъхна в куфарчето си. Използва техните компютри, за да запише четири ДВД-та с избрани снимки от папката. От съседния универсален магазин купи лакочистител, бял емайллак, хартиено бояджийско тиксо, черен маркер, една кутия, амбалажна хартия и малко найлонов опаковъчен материал с балончета.

След като се върна в колата, той използва лакочистителя, за да изчисти всички етикети, лого и серийни номера на новия твърд диск. Залепи едно квадратно парче от тиксото от едната страна, боядиса го с емайллак, наду парното в кората до дупка и сложи диска върху подовото отопление.

Докато съхнеше, той извади кутията и амбалажната хартия. Написа на една бележка:

Паролата е „мамкаимнаЛРД1“. Разгледайте изображенията в папката „ДЕЙМОС МАШИНА“ и радарните образи от R-2756 до 2760. ТОВА СА РЕАЛНИ СНИМКИ, НЕ СА ПРОМЕНЯНИ. На тях се забелязва извънземно оръжие, което се намира на дъното на кратера Волтер на Деймос, единия от спътниците на Марс. Това оръжие стреля срещу Земята на 14 април и снощи срещу Луната — сами видяхте какви са резултатите. Това е най-важното научно откритие, правено някога. Просто разгледайте изображенията и ще разберете. Веднага го публикувайте, преди да получите съдебна възбрана, защото това е строго секретна информация.

Той пъхна бележката в плика, залепи го за оригиналния диск, уви го в няколко пласта найлонова опаковка и амбалажна хартия, и написа от външната страна:

ВАЖНО! СОБСТВЕНОСТ НА МАРТИН КОЛОДИ, НАУЧЕН РЕДАКТОР, ВАШИНГТОН ПОУСТ.

ПРИ ОТСЪСТВИЕ НА ПОЛУЧАТЕЛЯ, МОЛЯ ВЪРНЕТЕ НЕЗАБАВНО.

ВСИЧКИ РАЗХОДИ ЩЕ БЪДАТ ВЪЗСТАНОВЕНИ.

Той помисли малко и добави:

НАГРАДА ОТ 500 $ ПРИ ВРЪЩАНЕТО ГАРАНТИРАНА.

След това попълни адреса на бланка за препоръчано писмо на ФедЕкс. На „получател“ вписа напълно измислено име и адрес. На „подател“ вписа също измислено име, но реалния адрес на един бутиков хотел във Вашингтон, недалеч от редакторския офис на „Вашингтон пост“.

Сложи четирите ДВД-та в отделни пликове и ги адресира до научния редактор на „Ню Йорк Таймс“, редактора на „Сайънтифик американ“, президента на Националната асоциация за научен напредък и президента на Националната научна академия. Във всеки плик пусна по една кратка бележка с описание на ситуацията и им залепи марки за обикновена поща.