Дъглас Престън - Сблъсък

Но първо трябваше да подготви едно малко ужилване.

„В казино във Вегас и в приемната на Белия дом никога не прониква дневна светлина“ — помисли си Локууд, докато вървеше след дежурния офицер към подобната на пашкул заседателна зала без прозорци, която вече беше пълна с народ. Форд разпозна папагалския профил на съветника по националната сигурност Клифърд Манфред, чийто италиански костюм и вратовръзка „Томас Пинк“ бяха поне с една идея по-претенциозни от допустимото за Вашингтон. До него седеше директорът на ЦРУ, посивял мъж, облечен в сив костюм, с будни сиви очи; неколцина анонимни аналитици от разузнаването и специалист по комуникациите. Огромната видеостена в дъното на стаята беше разделена на множество екранчета, едното от които показваше картина от Луната в реално време — със струите отломки, бликащи от двете й страни — а останалите показваха новини без звук от американски и чуждестранни медии. Екраните, които висяха по стените, показваха образите на няколко души, участващи във видеоконференция, включително председателят на Обединения комитет на началник-щабовете, дребен, прецизен изискан мъж със снежнобяла коса, облечен в адмиралска униформа.

Локууд седна в един от големите черни кожени столове. Около него се водеха разговори на нисък глас и се чуваха потракванията на лъжички в чаши с кафе. Всички очакваха появата на президента.

Няколко минути по-късно почти интуитивно всички разговори секнаха и вратата се отвори. Появи се дежурният офицер, следван от шефа на президентската канцелария и самия президент, облечен в безупречен син костюм, висок и слаб, с посребрена, някога черна коса, пронизващи очи, които улавяха всичко, и уши, които улавяха всеки звук в стаята като радарни маяци. Легендарното му самообладание като че ли омагьоса стаята и я успокои като нефт, разлян върху вода, разреждайки натрупаното напрежение. Всички се изправиха да го посрещнат и той им махна с ръка.

— Моля ви, не ставайте.

Но въпреки това всички се надигнаха от столовете си и седнаха отново, чак след като президентът се настани — но не в стола, който не беше начело на масата, а в един празен стол накъде по средата. Той се обърна към Локууд.

— Стан, страната е на път да изпадне в паника. Всеки астроном се обажда с различна теория. Затова започни отначало и ни разкажи какво се случва — и не забравяй, че някои от нас са скарани с науката. Това просто фойерверки ли са, или трябва да сме обезпокоени?

Локууд се изправи с тънка кафеникава папка в ръка.

— Господин президент, опасявам се, че това може да е много по-сериозно, отколкото си представяхме.

Тишина. Всички в стаята се бяха вторачили в него.

— Малко предистория. На 14 април един метеор прелетя над крайбрежието на Мейн. В същото време световната сеизмична система — създадена да засича подземни ядрени тестове — регистрира експлозивна сигнатура в отдалечените планини по тайландско-камбоджанската граница. Локализирахме нещо, което приличаше на кратер от сблъсък и изпратихме там наш човек да го разследва. Оказа се, че не е кратер, а изходна дупка. По-късно нашият човек откри и входната дупка — на един остров край бреговете на Мейн.

— Чакай малко — да не би да казваш, че нещо е преминало през Земята?

— Точно така.

— И кого си изпратил да разследва?

— Един бивш оперативен агент на ЦРУ на име Уайман Форд. Той намери и входната дупка край бреговете на Мейн. В момента се опитваме да го открием.

— Продължавай.

— Стигнахме до извода, че нещото, което е преминало през Земята, най-вероятно е малък къс от тъй наречената странна материя. Тази форма на материята е свръхплътна — ако Земята беше изградена от нея, тя щеше да има размера на портокал. Тя има едно много тревожно свойство: при контакт с нормалната материя я превръща в странна.

— Тогава защо Земята е все още тук?

— Парчето е било много малко, може би не много по-голямо от атом, и се е движело твърде бързо. Пробило си е път през Земята и продължило да лети. Ако се беше движило по-бавно и се беше оказало заклещено в Земята, нас вече щеше да ни няма.

— О, Господи.

— Това е само началото. Ние екстраполирахме орбитата му по обратния път и установихме, че произлиза от Марс.

— Марс ли?

— Все още нямаме представа каква е марсианската връзка, ако има такава. В момента военни самолети карат насам екип от водещи учени аналитици от марсианската мисия в ЛРД, заедно с директора на НАСА.