Дъглас Престън - Сблъсък

Аби се притисна в покритата с мъх земя и продължи да го наблюдава. Той извади нещо от колана си и като че ли започна да го разглежда; Аби зърна слаб проблясък на метал и осъзна, че това е пистолет. Той отново го прибра в кобура и се шмугна сред дърветата. Всеки момент можеше да се натъкне на нея.

Аби скочи и хукна през гората. След няколко минути се озова пред колибата и връхлетя вътре.

— Благодарение на теб изгорих хам…

— Джаки. Трябва да се махаме оттук. Веднага.

— Но хамбургерите…

Аби я хвана за ръката и я задърпа към вратата.

— Веднага. И пази тишина — на острова има човек с пистолет.

— О, Боже!

Тя я придърпа в сенките и се огледа. Най-вероятно щеше да тръгне право към колибата.

— Оттук — прошепна тя и повлече Джаки след себе си по ливадата към горите, които растяха на южния край на острова. Но те не бяха гъсти и очевидно не ставаха за скривалище. От друга страна скалите и лодките бяха по-добро прикритие, особено при отлив, когато се показваха грамадните, обрасли с водорасли скали.

Тя махна на Джаки да я последва и двете се шмугнаха между дърветата, които покриваха високата скала. Луната все още висеше ниско в небето и смърчовете хвърляха дълги сенки над струпаните камъни, потапяйки ги в мрак. Двете се плъзнаха надолу по калния склон и тръгнаха между камънаците към дългата поредица скали, които навлизаха във водата.

— Скоро ще настъпи приливът — прошепна Джаки, подхлъзвайки се по водораслите. — Ще се удавим.

— Само временно сме тук.

Между две стръмни, обрасли с водорасли скали тя намери тъмно място, идеално за скривалище. Приливът настъпваше бързо.

— Влизай тук.

— Ще се намокрим.

— Това е целта.

Джаки клекна и се облегна на студената, влажна скала. Аби направи същото, като придърпа водораслите и ги подреди около тях, за да ги прикрият. Силната им миризма подразни обонянието й. През камъните едва се забелязваше осветената колиба, която се намираше на около петстотин ярда от тях. Зад гърба им приливните вълни се блъскаха в скалите.

— Кой е той? — прошепна Джаки.

— Мъжът, който ни преследва. Сега млъкни.

Те зачакаха. След известно време, което на Аби й се стори като цяла вечност, тя видя фигурата на мъжа да се появява от гората на осветената от луната ливада. Той бавно заобиколи колибата с изваден пистолет, промъкна се до прозореца, притисна се към стената и надникна вътре. Известно време се оглеждаше, после изведнъж скочи към вратата и я отвори с ритник. Трясъкът разтърси спокойния нощен въздух и отекна над тъмната вода.

Той влезе в колибата и само след миг излезе навън, оглеждайки се на всички страни. В ръката му се появи фенерче и той бавно обиколи ливадата, осветявайки с него дърветата.

Междувременно приливът прииждаше.

Фигурата му се изгуби в гората над скривалището им. Аби виждаше светлината от фенерчето, която просветваше насам-натам.

Той отново се появи на края на гората и застана на ръба на скалата, която се извисяваше над камъните. Спусна се по калния склон и застана на един висок камък, осветявайки брега с фенерчето. Жълтите му лъчи облизаха скалите около тях. Аби улови Джаки за ръката и усети как приятелката й трепери. Но Джаки успя да запази мълчание.

Фигурата тръгна към тях, чакълът под краката й се разскърца. Светлината на фенерчето отново мина над главите им, спирайки се за кратко от двете страни на скалата. Междувременно Аби усещаше как водата започва да се промъква през дупките и да залива краката им. С каква ли скорост се надигаше? Беше нещо като един вертикален инч на всеки две минути, дори още по-бързо при пълнолуние.

Мъжът се приближаваше все повече, тя вече чуваше тежкото му дишане. Фенерчето отново освети скалите, този път насочено точно към тях. Лъчът му мина над главите им мъчително бавно. Веднъж. Два пъти. След това се чу изсумтяване и той започна да се отдалечава. Освети купчина камъни вдясно от тях и продължи напред.

Водата покри глезените им, разбърка водораслите и отново се оттегли. Мракът се завърна. Аби изчака още минута-две, след което се осмели да надникне навън. Видя го да се придвижва внимателно по брега, на няколкостотин ярда от тях, осветявайки всичко по пътя си. Вървеше към гумената им лодка.

— Трябва да се махнем от острова — прошепна Аби.

— И как смяташ да го направим, когато лодката ни е там, на брега?

— Ще вземем неговата.

Джаки трепереше. Аби я потупа успокояващо по рамото.

— Ти стой тук. Премествай се постепенно нагоре, според прилива. Аз ще отида да отмъкна лодката му и ще се върна за теб. Ще се приближа колкото се може до брега. Когато ме чуеш, че идвам, започни да плуваш. Течението ще ти помага.