Дъглас Престън - Сблъсък

— Можеш ли да увеличиш скоростта?

— И без това я пришпорвам повече, отколкото трябва — отвърна Строу.

За пореден път вдигна бинокъла към очите си и огледа ширналия се океан и островите. Бър се изненада колко много острови имаше наоколо — десетки, може би стотици, без да се броят скалите и рифовете. Някои от тях бяха необитаеми, на два бяха построени търговски съоръжения, но повечето бяха пусти. Бър отмести погледа си към електронния четец на карти в добре оборудваната кабина. Той беше израснал в Гринуич и беше прекарал доста време край лодките, затова се чувстваше удобно в тях. И все пак оттогава беше минало доста време. Затова наблюдаваше внимателно действията на Строу, за да бъде сигурен, че след като приключи с убийствата, ще може да се върне обратно сам. Бурята щеше да бъде добро извинение за изчезването на ловеца на омари.

— Щом завием зад онзи остров ще имаме пълна видимост към северната част от залива Мъсконгъс — каза Строу. — Извади си бинокъла и бъди готов.

— Минахме край доста острови. Откъде знаеш, че не са в някой от заливите?

— Не знам. Първо ще претърсим открития океан, след това ще се върнем да огледаме заливите.

— Прав си.

Строу определено беше мотивиран. Ръцете му стискаха щурвала, кокалчетата на пръстите му бяха побелели, тясно присвитите му очи се стрелкаха насам-натам, търсейки други лодки. Изглеждаше на ръба на нервен срив.

— Все още разполагаме с достатъчно време — каза Бър, опитвайки се да звучи спокойно, — не се тревожи. Докато са във водата, той няма да я нападне. Нужна му е да управлява лодката.

— Познавам всяко пристанище, всеки залив от тук до Айл о Хаут и се заклевам, че ще претърсим всеки един от тях, докато не я намерим.

— Ще я намерим.

— Със сигурност ще я намерим.

Бър измъкна пакет цигари от джоба си и си извади една. Мъжът беше започнал да го отегчава.

— Имаш ли нещо против да запаля?

Строу го погледна. Очите му бяха изтощени и кървясали. Горкият човек се притесняваше твърде много.

— Пуши на кърмата, по-далеч от двигателя. Вземи си бинокъла и продължавай да гледаш.

Бър се приближи до оградата на хакборда и запали цигарата си. Вече заобикаляха острова и скоро пред очите им се ширна океанът, обсипан с острови. Късното следобедно слънце го обливаше в златисти лъчи. Виждаха се няколко рибарски лодки, които се движеха насам-натам и хвърляха капаните си. Той вдигна бинокъла и ги огледа внимателно.

Нито една от тях не беше „Марея II“.

Той отново дръпна от цигарата и се зачуди какво ли бяха намислили Форд и момичето, защо бяха избягали в морето. Да не е някаква шпионска работа? Както обикновено, той не знаеше истинската самоличност на клиентите си, нито защо им трябваше твърдият диск, което му пречеше да разбере защо Форд и момичето се бяха преместили от Бруклин във Вашингтон, защо отпътуваха с откраднатата кола към Мейн и бяха взели лодка, за да излязат в океана. Знаеше само, че у Форд има твърд диск, който струва двеста бона. Честно казано, друго не му и трябваше да знае.

Аби приближи „Марея II“ до малкия плаващ док в пристанището Оулс Хед. Джаки скочи от лодката и я завърза. Пристанището беше пусто, няколко лодки се поклащаха на местата си, накацалите по коловете чайки се взираха в тях. Слънцето току-що беше залязло и небето беше обсипано с къдрави оранжеви облачета, от типа, наричан от баща й „конски опашки“, които обикновено бяха предвестници на буря.

Уайман Форд взе куфарчето си и слезе на поскърцващия док, изпъна омачканото си сако и се опита да приглади косата си с пръсти.

— Не си прави труда, и така изглеждаш като пияница — каза през смях Аби. — Друга кола ли ще откраднеш сега?

— Надявам се да не се наложи. В коя посока е градът?

— Просто тръгни по пътя. Не можеш да го пропуснеш. И побързай, задава се буря.

— Откъде знаеш?

Тя погледна нагоре.

— Перести облаци.

— Не напускай острова, преди да ти се обадя. Ако не ме чуеш до пет дни, значи са ме задържали. Ако това се случи, приближи се до континента достатъчно, за да уловиш сигнал, и се обади на този номер. — Той й подаде лист хартия. — Той ще ти помогне. — Известно време помълча. — Реших да изнеса тази информация в пресата.

— Ще стане голямо мазало.

— Няма друг начин. Светът трябва да разбере.

Форд потупа нежно Аби по рамото, изправяйки се пред нея в целия си висок ръст, непокорната му къдрава коса стърчеше на всички страни, а сивите му очи гледаха строго.