Дъглас Престън - Сблъсък

— Обещай ми, че няма да мърдаш от онзи остров и ще си траеш. Недей да се разхождаш наоколо с лодката. Провизиите ще ви стигнат за една седмица.

— Обещавам.

Аби кимна. Той отново я стисна за рамото.

— Успех, Аби. Беше страхотна асистентка. Съжалявам, че те забърках в това.

Аби изсумтя.

— Няма проблем, обичам да крада коли и да стрелят по мен.

Той се обърна и тя го проследи с поглед как се отдалечава по кея и след това по пътя. След това високата му, ъгловата фигура се изгуби зад завоя и тя внезапно се почувства невероятно самотна.

— И така, господин ЦРУ си тръгна — каза Джаки. — Изчука ли го вече?

— Джаки, престани. Той е два пъти по-стар от мен. Само секс ти се върти в главата.

— Че на кого не се върти?

Те отплаваха и докато напускаха пристанището, Джаки запали един джойнт. Лодката се движеше бавно и Аби се наслаждаваше на вечерта. Пред тях се появи големият, обрасъл с дървета остров Монро. Навлязоха в постоянното течение покрай Кътърс Нъбъл, преминаха покрай рифовете в южния му край, плясъците на разбиващите се вълни се редуваха като цъкане на бавен часовник. Аби направи широк завой покрай Нъбъл и докато се отдалечаваха от него, над главите им се оцъкли пълната луна. Ято чайки прелетя ниско и бързо като куршуми над водата, а високо над главите им се носеше един орел рибар, запътил се към гнездото си, стиснал в човката си една още жива, гърчеща се риба.

— Леле, погледни я! — възкликна Джаки и посочи с ръка на изток към пълната луна. — Като че ли всеки момент можеш да я докоснеш.

Аби увеличи оборотите, завъртя щурвала и насочи „Марея“ към остров Масъл ридж, поредица от тъмни хълмове на хоризонта, на разстояние от четири мили. Всичко наоколо изглеждаше толкова спокойно, толкова идеално, толкова безвременно… Струваше й се нереално, че някъде горе, на един далечен планетоид, точно в този миг едно оръжие може би се прицелва в Земята. И че само за части от секундата всичко това може да изчезне.

Бър хвърли фаса си във водата и още веднъж огледа наоколо с бинокъла. Слънцето беше залязло и повечето рибарски лодки бяха изчезнали, но все още можеше да се забележи по някоя самотна лодка, натоварена с капани, която се беше запътила към дома или към най-близкото пристанище. От време на време погледът му попадаше на някоя самотна моторна яхта или ветроход, които се носеха наоколо — но нямаше и следа от „Марея“. Той нямаше представа, че крайбрежието е толкова голямо и че островите са толкова много. За пръв път усети тревогата, че може би няма да успее да изпълни задачата си.

Запали още една цигара, осма за днес. Обикновено се стараеше да не пуши повече от седем, но днес явно не му беше ден.

Отиде в рулевата рубка и отново се взря в четеца на карти.

— Къде се намираме сега?

— Напускаме северния край на залива Мъсконгъс.

— И къде отиваме?

— В другия край на пролива започва заливът Пенобскот.

Бър изсумтя и изпъшка.

— Почти се мръкна. Мисля, че трябва да потърсим място, където да прекараме нощта.

— Няма да спираме. Ще продължим да търсим. Имаме радар, джипиес. За една нощ можем да обходим всички острови, ще търсим лодки на необичайни места.

Бър изсумтя.

— Как ще ги забележиш в тъмното?

— Тази нощ има пълнолуние. При пълнолуние във водата е почти като ден.

Той вдигна поглед към небето.

— А бурята?

— Ще се оправяме с нея като дойде. Това е хубава, здрава лодка.

— Добре.

Бър се върна на кърмата и си допуши цигарата. Ставаше все по-тъмно и нямаше никаква следа от приближаващата се буря. Той хвърли угарката зад борда. В далечината се забелязваха неясните очертания на друга риболовна лодка, която прекосяваше пътя им. Тя се беше появила иззад големия остров и се отдалечаваше от протока, вместо да навлезе в него. Той бързо вдигна бинокъла към очите си. Светлината беше достатъчна, за да прочете името на корпуса.

„Марея II.“

Опитвайки се да потисне възбудата си, той огледа по-внимателно лодката. Едва успя да различи двете фигури в рулевата кабина. Форд и момичето. Какъв невероятен късмет! Лодката се беше запътила към групата острови на изток от пролива.

Бър вече беше изготвил план какво да прави, когато открие плячката си. Той бръкна в кобура си и извади пистолета. Нямаше нужда от заглушител, те се намираха поне на миля от брега. Той се прокрадна към Строу, който също наблюдаваше лодката през бинокъла си.

— Виждаш ли онази лодка? — извика той. — Това е „Марея“! Отправили са се към островите Масъл ридж! — Той се завъртя на другата страна. — Така. Успяхме. Планът ти проработи. Сега ще се обадим на кавалерията и ще пипнем кучия му син. — Той протегна ръка към радиостанцията.