Дъглас Престън - Сблъсък

Пъхна всичко в кутията на ФедЕкс. Оригиналният диск щеше да пътува три-четири дни, преди да стигне до Колоди: един ден, преди ФедЕкс да разберат, че адресът е сбъркан, един или два дни да го върнат в хотела и един ден, преди от хотела да го изпратят в редакторския офис на „Поуст“. Обърканият път на пратката щеше да я направи трудна за проследяване, а името на Колоди нямаше да фигурира в нито една база данни на ФедЕкс. Дискът беше доказателството; ДВД-тата бяха просто застраховка, в случай че федералните власти се доберяха до диска. Обикновената поща не можеше да бъде проследена и също достигаше до получателя за три-четири дни.

Той отиде до близкия банкомат и изтегли 500 долара, уви ги хубаво в хартия и ги пъхна в друг плик, който този път адресира директно до Колоди. Вътре пъхна бележка от един ред:

ТОВА Е САМО НАЧАЛОТО ОТ ОНОВА, КОЕТО СКОРО ЩЕ ПОЛУЧИТЕ.

Банкнотите щяха да гарантират интереса му. След четири дни истината щеше да се появи на първата страница на „Вашингтон поуст“ и светът най-после щеше да разбере какво става всъщност.

Той се молеше на Бог да не е твърде късно.

Пусна пликовете и се върна в колата си. Паркингът беше осветен в зловеща жълтеникавозелена светлина, която идваше от Луната. Форд се спря за миг, за да погледа космическия спектакъл. Отломките бяха започнали да завиват в орбита около спътника, и струята беше започнала да придобива вид на ятаган. Цялата Луна беше обградена от ярък, разливащ се ореол. Докато гледаше, няколко мрачни облака минаха един след друг пред луната, хвърляйки сянка над целия свят. Въздухът беше тежък. Светкавица проблесна в небето, миг по-късно се разнесе далечен тътен, във въздуха замириса на влага и озон. Лятната буря се приближаваше бързо.

Форд седна в колата, взе новия твърд диск и установи, че емайлът е засъхнал. Извади маркера и написа същата информация, която имаше на етикета на оригиналния диск:

#785A56H6T 160Tb

СТРОГО СЕКРЕТНО: НЕ КОПИРАЙ

Собственост на ЛРД

Калифорнийски технологичен институт

Национална агенция за аеронавтика и космически изследвания

Сложи го в куфарчето си и подкара колата към магистралата, летището и Вашингтон.

Аби се хвърли отчаяно встрани и ритна с токчето си пищяла на мъжа. Пистолетът излетя от ръката му и едновременно с това тя видя, как зад гърба му изниква една фигура, стискаща камък в ръката си. „Джаки.“ Куршумът се заби в камъка до ухото й и гърмежът отекна в нощта. Още преди ехото да се разнесе, див писък разцепи тишината и Джаки замахна с ръка и стовари камъка върху слепоочието на мъжа. Убиецът залитна встрани, притискайки главата си с една ръка и опитвайки се да се прицели с другата. Пистолетът отново гръмна, този път напосоки, защото той се спъна и падна по гръб върху камъните.

Виейки като банши, Джаки се нахвърли върху него, а Аби грабна камък и също замахна, но той беше бърз и силен и отхвърли Джаки от гърба си, изправи се и вдигна пистолета; но докато се прицелваше, Аби стовари камъка си върху тила му, събаряйки го на колене. Той измуча нечленоразделно като да беше пиян, но не пускаше пистолета от ръката си. Обърна се назад и се прицели в Джаки, която опипваше земята около себе си за друг камък.

— Джаки! — Аби се хвърли към Джаки и я дръпна настрани точно преди пистолетът да гръмне. Куршумът рикошира в близката скала и ги обсипа с отломки. Все още на колене, убиецът се прицели по-внимателно, въпреки стичащата се по лицето му кръв, хванал пистолета с двете си ръце.

— Ще ви убия! — измуча той, опитвайки се да успокои треперещите си ръце.

— Бягай! Към лодката!

Двете хукнаха по чакълестия бряг към скифа, а зад тях изгърмя пистолетът и куршумът му заора в брега пред тях. Аби грабна въжето и задърпа лодката по камъчетата, а Джаки започна да бута отзад. Те я вкараха във водата, скочиха вътре, Аби грабна греблата и ги пъхна в гривните им.

Фигурата на убиеца се появи на брега. Олюлявайки се като пиян, той вдигна пистолета и се прицели. По телата им затанцува малка червена точица.

— Долу!

Над водата се разнесе изстрел и от планшира се разхвърчаха трески.

Друг куршум се заби във водата, обсипвайки ги с пръски. Аби загреба с всичка сила и лодката се стрелна по гладкия океан. Облаците покриха странната луна и изведнъж се възцари мрак. Течението беше попътно, премина покрай острова и ги понесе към залива, където бяха закотвили лодката. Откъм брега се разнесоха нови изстрели, силният, глух бумтеж на пистолета се понесе над водата като гръмотевица. Куршуми се забиха във водата от двете страни на лодката, а друг отнесе част от кърмата. Тя продължаваше да гребе. Джаки се беше свила на дъното на лодката, покрила главата си с ръце, и при всеки изстрел изругаваше силно на глас.