Дъглас Престън - Сблъсък

— Какво искаш?

— Само обещание, че ще забравиш за случилото се. Става ли?

— Аби! — чу се слаб глас, — не го слушай…

Още един удар.

— Не, моля те ! Не го наранявай!

— Аби — разнесе се спокойният глас на убиеца. — Не забравяй, че комуникираме по открита честота. Ясно ли е? Идвам при теб. Ако следваш точно инструкциите ми, няма да има никакви проблеми.

Гърлото я сви и тя отчаяно се опита да си поеме дъх. След малко отговори:

— Ясно.

— Добре. Сега ми кажи координатите.

Джаки се пресегна, взе микрофона и изключи бутона за предаване, за да не могат да я чуят.

— Аби, знаеш, че лъже. Ще ни убие всичките.

— Знам — отвърна Аби свирепо. — Остави ме да помисля.

Докато разговаряха, бурята се развихряше. Вълните продължаваха да изблъскват „Марея“, независимо, че моторът й работеше на пълни обороти.

— Аби? Там ли си?

Аби отново взе микрофона.

— Опитвам се да ги изчисля! — Тя се обърна към Джаки. — Какво да правим? Нищо не ми идва на ум.

— Ехо? Дали не трябва да натупам отново татко, за да ти помогна да ги изчислиш?

— Намирам се на югозапад от Палавника — каза Аби.

— Палавника ли? Какво търсиш чак там, по дяволите?

— Бяхме се запътили към Рокланд — отвърна Аби, мислейки усилено.

— Глупости! Щом си там, дай ми координатите!

Аби натисна няколко бутона на четеца на карти, намери някакво място близо до Палавника и му прочете фалшивите координати.

— Мили Боже — каза убиецът след минутка. — Там не отивам. Ти ще дойдеш при мен.

Аби проплака.

— Не мога! Горивото ми почти свърши!

— Лъжлива кучка! Връщай се веднага или татко отива да поплува!

— Не, моля те! — проплака Аби. — Един от куршумите ти проби резервоара. Горивото ни почти свърши!

— Не ти вярвам!

— Чак преди малко го запушихме, не те лъжа!

Туп!

— Чу ли го? Това е защото ме излъга отново!

Аби преглътна. Трябваше да поеме риска.

— Моля те, повярвай ми! — каза тя с овладян глас. — Защо, мислиш, се обаждах на бреговата охрана?

— Майната ти, няма да изляза в открито море при тази буря.

Нов порив на вятъра ги заля с пръски през счупения прозорец. Нова вълна наклони лодката на една страна и Аби трябваше да се вкопчи в таблото, за да не падне.

— Той ще ни убие — изсъска Джаки. — Какво правиш, по дяволите?

— Аз… преструвам се, че ще се предам.

— И после какво?

— Не знам.

— Чуваш ли ме? — разнесе се отново гласът. — Довлечи си задника тук или той е мъртъв.

Тя натисна бутона за предаване и се опита да вкара паника в гласа си.

— Моля те, не знам как да те накарам да ми повярваш, но се кълна, че казвам истината. Ти направо потроши лодката и един от куршумите ти проби резервоара. Горивото едва ми стига за маневрите. Просто докарай баща ми и обещавам да направя каквото искаш. Ти спечели. Предаваме се. Моля те, повярвай ми.

— Няма да дойда там! — изкрещя мъжът.

— Трябва да дойдеш насам, за да стигнеш до пристанището Рокланд.

— Че за какво ми е да ходя в Рокланд?

— Няма къде другаде да се скриеш от бурята. Не се дръж като идиот, познавам добре океана. Ако мислиш, че ще стигнеш до Ауълс Хед, ще се разбиеш край Нъбъл.

Тя го чу как ругае.

— Дано не ме будалкаш, защото баща ти е прикован към перилата. Ако лодката потъне и той отива с нея.

— Кълна се, че не лъжа, просто ела тук и докарай баща ми.

— Дръж канал 72 отворен и слушай инструкциите ми, край. — Връзката прекъсна със статично пращене.

— Какво ще правим? — проплака Джаки. — Имаш ли някакъв план за след предаването или не?

— Откарай ни до Палавника.

— В тази буря? Там е ад сега!

— Точно затова.

— Имаш ли някакъв план?

— Ще имам като стигнем там.

Джаки поклати глава, форсира двигателя и подкара лодката през бурното море към Палавника.

— Няма да е зле да мислиш по-бързо.

Боинг 747 излетя от летището в Портланд, издигна се над буреносните облаци и внезапно беше залят от зловещата светлина на пълната луна. Уайман Форд надникна през прозореца и отново изпита страхопочитание пред космическия спектакъл. Спътникът вече не беше познатата луна, свързвана със спомените и романтиката, а една променяща се Луна, нова и страховита, която хвърляше зеленикава светлина над облачните планини и каньони под самолета. Струята отломки, която се изстреля след удара, беше навлязла в орбита и се беше извила дъгообразно. В самолета се разнесоха въодушевени гласове и пътниците се залепиха за прозорците. След като погледа известно време, притесненият от гледката Форд спусна щората на прозореца, облегна се назад, и се съсредоточи върху предстоящата среща.