Дъглас Престън - Сблъсък

Час и половина по-късно, докато самолетът приближаваше летище „Дълес“, Форд се надигна и въпреки заканата си да не го прави, повдигна кората и отново погледна луната. Дъгата от отломки все още се промъкваше покрай лунния диск, прераствайки в пръстен. Под самолета се простираше град Вашингтон, окъпан в зловеща синьо-зелена светлина, която не принадлежеше нито на деня, нито на нощта.

Въобще не се изненада, когато на изхода го посрещнаха двама федерални агенти, които го преведоха през няколко празни зали, телевизионните екрани в чакалните излъчваха едни и същи новини, снимки на Луната се редуваха с най-различни говорещи глави и репортажи, показващи реакциите на хората по цял свят. Изглежда, че паниката настъпваше навсякъде — особено в Близкия изток и Африка. Носеха се слухове за тестването на нечестиви свръхсекретни оръжия от САЩ и Израел, народът се опасяваше от радиацията, изпаднали в истерия хора изпълваха спешните отделения. В Нигерия, Саудитска Арабия и Пакистан избухнаха бунтове, озверели банди масово избиваха християни в Индонезия.

Агентите вървяха от двете му страни с каменни лица, без да продумват. Улиците на Вашингтон бяха пусти. Изглежда хората от столицата инстинктивно бяха избрали да си останат у дома.

След като минаха край бюрото за жалби за изгубен багаж, агентите го отведоха до един полицейски форд краун виктория и го вкараха на задната седалка, сядайки от двете му страни. Колата се стрелна по пустите улици с включен буркан, стигна до офисите на Департамента по научни и технологични въпроси на 17-та улица и паркира пред грозната тухлена сграда, в която работеха Локууд и неговият екип.

Както и очакваше, всички прозорци в нея светеха.

Използвайки джипиеса, Хари Бър определи маршрута по картата и зададе курс към подводния риф, наречен „Палавника“.

Той погледна към бащата; лежеше отпуснат на кърмата, все още прикован към парапета, почти в безсъзнание, заливан от поройния дъжд. Последния път май го беше ударил доста силно. Майната му, ще живее достатъчно дълго, за да изпълни ролята си в последното действие.

Когато лодката се отдалечи от прикритието на Масъл ридж и навлезе в открито море в залива Пенобскот, Бър установи, че не може да се справя с щурвала. Срещу него връхлитаха една след друга огромни пенести вълни, шибани от поройния дъжд. Той включи прожектора, който беше монтиран на покрива и го завъртя наоколо, оглеждайки бурния мрак. Докъдето успяваше да стигне, лъчът разкриваше планини от вода. Той се уплаши.

Това беше истинска лудост. Може би не трябваше да прави нищо — лодката им сигурно и без това щеше да потъне и сама да разреши проблема му. Но за това нямаше гаранция и един Бог знае какво щяха да издрънкат междувременно на бреговата охрана. Можеше да имат авариен маяк на борда (на неговата лодка имаше), който щеше да се включи автоматично, ако не се обадеха на бреговата охрана. Не, не можеше да си позволи да ги остави живи, за да изпеят всичко. И тримата трябваше да умрат. А бурята щеше да му осигури прикритие.

Екранът на радара беше покрит от статично ехо от дъжда, високите вълни и пенестите струи. Той се опита да го настрои, но без успех. Джипиесът определи скоростта му на шест възела и поне четецът на карти работеше перфектно. Той увеличи скоростта на осем възела, лодката подскочи и се устреми напред, издигайки се почти отвесно при всяка вълна, прорязвайки пенестия й гребен, и спускайки се почти отвесно, като по водопад. Той се вкопчи в кормилото, опитвайки се да запази равновесие и да насочва носа напред, докато всички сили на света като че ли се опитваха да избутат лодката странично към ужасяващото море. И сякаш нарочно, за да засили ужаса му, една огромна вълна се разби върху носа, зеленикавата вода нахлу в кабината и тотално обърка уредите. Хари намали скоростта до шест възела. Момичето нямаше къде да му избяга, баща й все още беше главния му коз. Кучката никога нямаше да го изостави.

Той се замисли върху вероятността това да е уловка, опит да го примамят в открития океан, където бурята да го потопи. Но едва ли беше така: баща й беше на борда на неговата лодка. Освен това тя беше по-голяма, по-устойчива. Ако някой щеше да потъне, то това бяха те.

Дали не му подготвяха капан? Може би. Ако беше така, това беше най-тъпият план на света. Той имаше пистолет и баща й беше закопчан за парапета, ключът лежеше в джоба му. Дали не смятаха да го примамят към скалите? Нямаше да се получи при тоя високотехнологичен джипиес и четеца на карти, които имаше на борда.