Дъглас Престън - Проектът Кракен

- В старите сушилни. Ще се скрием там.

Мълчание.

- Имаш ли по-добра идея? - попита Джейкъб, без да спира.

- Мисля, че трябва да се предадем - каза Дороти. - Може да не те убият, ако се предадем.

- Не! Никога!

- В такъв случай мисля, че ще умрем.

- Почти стигнахме - каза Мелиса и отново погледна картата. - След два километра трябва да завием наляво.

Дъждът бе спрял, но пътят бе мокър и блестеше на светлината на почти пълната луна, която ту надзърташе, ту се скриваше зад облаците. Форд измина следващия километър и половина бавно. Намираха се сред хълмовете някъде над градчето Халф Муун Бей, сред ферми и скъпи имения. След поредния завой зърна между дърветата светлините на къщата.

Намали още и накрая спря.

- Защо спираш? - попита Мелиса.

- Това не ми харесва - отвърна Форд.

- Какво имаш предвид?

- Прекалено много стаи светят.

- Там са само момчето и роботът.

- Точно това имам предвид.

Продължи бавно напред, като се оглеждаше за място, където да направи обратен завой. Откри малка полянка встрани от пътя, точно там, където започваше алеята, и спря.

- Какво ще правим сега?

- Мисля, че трябва да отидем до къщата пеша и да огледаме хубаво. - Извади двайсет и два калибровия револвер от жабката, отвори барабана, за да се увери, че е зареден, и го прибра в джоба си.

- Май си падаш по тези шпионски игрички?

Форд излезе от колата, без да каже нищо. Мелиса го последва.

Приближиха се до къщата внимателно. Форд надникна през най-близкия прозорец и бързо клекна.

- Какво става? - попита Мелиса.

- Един тип с пистолет пази жена, завързана за стол.

- О, Господи! Къде е роботът?

- Не видях нито момче, нито робот.

- Това трябва да са онези брокери, за които спомена Дороти - каза Мелиса.

- Трябва да разберем колко души има в къщата.

Форд извади револвера. Заобиколи сградата, като вървеше приведен и надзърташе през всеки прозорец. По всичко изглеждаше, че в къщата има само двама души - завързаната за стола жена и мъжа, който я пазеше. Слаб дългокос тип, който крачеше нервно напред-назад и държеше четирийсет и пет калибровия си пистолет по начин, който подсказа на Форд, че няма никакъв опит в боравенето с огнестрелни оръжия.

Когато стигнаха задния двор, видя, че вратата към кухнята е отворена. Видя и следите по мократа трева, които тръгваха от вратата и продължаваха към хълма. Всичко подсказваше, че се е случило нещо ужасно.

- Има ли някой освен тези двамата? - прошепна Мелиса.

- Не.

В далечината прозвучаха изстрели.

- Там са - прошепна Форд. - Но трябва да разберем какво става тук.

- Да - каза Мелиса. - Искаш ли да чуеш плана ми?

И му го изложи. Форд реши, че може да свърши работа.

Промъкна се безшумно през задната врата и се долепи до стената до вратата на дневната.

След миг Мелиса го последва - влезе и тръгна смело напред. Застана на прага и извика:

- Ей? Има ли някой?

Мъжът се обърна, вдигна пистолета и изкрещя:

- Коя си ти? Горе ръцете!

Мелиса отстъпи крачка назад и вдигна ръце.

- Ей? Какво става?

- Не мърдай! - продължи да крещи мъжът. - Коя си ти?

Тя отстъпи още крачка и отвърна:

- Съседка.

Направи нова крачка назад и мъжът я последва.

- Казах да не мърдаш! - изкрещя той. - Спри!

Форд изникна зад гърба му и с едно бързо и рязко движение измъкна оръжието от ръката му, като едновременно с това заби цевта на револвера си под ухото му.

Мъжът изпищя от ужас.

- Още един звук и си мъртъв - каза спокойно Форд и блъсна мъжа в дневната.

Даде пистолета на Мелиса и свали тиксото от устата на жената. Тя си пое дъх и изхлипа:

- Мъжът ми! Простреляха мъжа ми!

- Къде?

- В нашата къща! Помогнете ми!

- Адресът! Кажете ни адреса!

Жената го каза. Форд бързо свали останалата част от тиксото и я развърза. Тя се свлече на пода.

- Ранена ли сте?

- Обадете се в полицията... те преследват сина ми! Ще убият и сина ми! О, Господи, обадете се в полицията! И повикайте линейка за мъжа ми!

Форд се обърна към мъжа, когото бяха пленили:

- Дай ми телефона си!

- Нямам телефон - отвърна мъжът.

Форд го претърси набързо. Нищо. Огледа се и видя телефон на пода до угасналия огън в камината. Грабна го и набра 911. Съобщи на диспечера за прострелян мъж и му даде адреса. После обясни какво се случва и на този адрес и поиска да изпратят линейка и патрулни коли.

Каза името си, след което се поколеба и добави:

- Уведомете и специален агент Спинели от ФБР.

Знаеше, че това ще им гарантира максимално бърза реакция от страна на полицията.