Дъглас Престън - Проектът Кракен

Опита се да се изправи, но веднага седна, понеже кракът го заболя силно.

- Ох!

- Дай ми якето си - каза Дороти с дрезгавия си глас. - Ще ти шинирам крака.

Той ѝ го даде. Дороти използва ножицата, скрита в едната ѝ ръка - Джейкъб изобщо не бе подозирал за съществуването ѝ - и наряза якето му на ивици. Откри в тъмнината няколко здрави клона, след което с помощта на отвертката, монтирана в единия ѝ пръст, отчупи няколко парчета пластмаса от главата си.

- Какво правиш?

- Легни. Протегни си крака.

Джейкъб я послуша. Дороти бързо и ловко направи шина от клоните и ивиците плат. Подложи парчето пластмаса под стъпалото му като допълнителна опора и го овърза с остатъците от якето.

- Изправи се.

Джейкъб се изправи. Продължаваше да го боли ужасно, но поне можеше да стъпва.

- Качи ме пак на конче.

Той я вдигна на раменете си и влезе в рекичката. Водата бе студена, но облекчи парещата болка в крака му. Когато излезе на отсрещния бряг, тръгна през гората, като се придържаше към най-тъмните участъци, напътстван от дрезгавия глас на Дороти. Колкото по- нависоко се изкачваше, толкова по-нарядко се издигаха дърветата, а отвъд тях започваше гол склон, покрит единствено от натежала от дъжда трева и ниски шубраци. Небето бе осеяно с бързо движещи се облаци, които долитаха откъм океана и проблясваха в бяло, озарени от почти пълната луна.

Да се качи ли по склона? Но пък там лесно щяха да го забележат! Ако заобиколеше отляво, щеше да се спусне в долината течно в посоката, в която бяха поели двамата мъже. Достатъчно бе да се обърнат, за да го видят.

Трябваше да се качи по склона.

- Мисля, че онези двамата са се разделили - прошепна Дороти. - Единият се е върнал назад, а другият ще изкачи склона пред нас. Трябва да се спуснем от другата страна, преди да е блокирал пътя ни. В противен случай ще се озовем в капан.

- Добре.

Джейкъб тръгна нагоре по склона без повече приказки. Движеше се максимално бързо. Тъмната сянка на дърветата остана зад гърба му.

До върха на хълма бяха стотина метра. Джейкъб се огледа. Не виждаше фенерчета, нито в гората, нито на склона. Продължи нагоре, макар вече да го боляха не само стъпалата, но и коленете. Билото беше на петдесет метра... четирийсет... трийсет. Спря за миг, за да си поеме дъх. Парещата болка в краката му създаваше усещането, че стъпва по въглени. Само да прехвърли билото и да се спусне от другата страна...

Тъкмо стигна върха, когато някъде отдолу прогърмя изстрел и туфичката трева до крака му потрепна. Джейкъб извика, залегна и се огледа. Видя светлина на хълма оттатък потока, а после и очертанията на мъж. Трети мъж. Сочеше с фенерче към него и викаше:

- Ето го! Там горе!

Чу викове и откъм потока, а после видя и лъч на фенерче - излезе от горичката и заподскача право към него.

- Тичай! - проскърца Дороти.

Джейкъб скочи и затича. Бягаше на зигзаг, останал без дъх. Убийствена болка пронизваше крака му при всяка крачка. Вече виждаше тъмната сянка на мъжа, който тичаше с намерението да му пресече пътя. Между него и дърветата долу не се виждаше никакво прикритие.

Пук! Пук!

Продължи да тича на зигзаг. Ново снопче трева подскочи във въздуха точно пред него.

- По дяволите!

- Давай наляво, наляво и после направо - упъти го Дороти.

- Но така отиваме право при онзи мъж!

- Математически погледнато, това е единственият начин да минем покрай него. Там, отляво, има място, където можем да се скрием.

Джейкъб продължи да тича наляво и скоро се озова в продълговата долчинка, обрасла с храсти. Проправи си с усилие път през шубраците, които стигаха до коленете му, но видя, че няма начин да се добере до разсадника. Но пък наблизо бяха старите сушилни, в която някога си бяха играли със Съли. Те бяха по-близо от оранжериите. Можеха да се скрият и там.

Теренът изведнъж стана равен. На двайсетина метра от него, точно над главата му, тичаше един от мъжете.

- Спри! - извика той, клекна и вдигна пистолета.

- Залегни! - изкрещя Дороти.

Джейкъб се хвърли по очи в тревата.

Пук! Пук!

Джейкъб се претърколи и отново скочи на крака.

Пук!

Усети полъха от куршума, прелетял покрай бузата му. Погледна назад и видя мъжа да тича по склона с фенерче в едната ръка и пистолет в другата.

Руините на старата сушилня бяха в обраслия с шубраци участък покрай реката, само на четиристотин метра. Джейкъб тичаше с всички сили, но усещаше, че мъжът го настига, чуваше тежкото му дишане.

- Къде отиваме? - попита Дороти, регистрирала смяната на посоката.