Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

Град от куршуми осея калта около него. Един го улучи в гърба и го повали по корем на земята. Бронираната жилетка го спаси, но той се сгърчи, неспособен да се изправи, разкъсван от пареща болка. Виждаше, че наоколо се забиват още куршуми, все по-близо, после чу рева на фадромата, понесла се към него с пълна скорост. Нямаше да успее да се добере до рова…

… И тогава откъм горичката се разнесе далечно пат пат пат , последвано от звън на куршуми в метал. Минди. Изстрелите накараха Кимащия жерав да промени посоката на стрелбата си и да спре машината, за да я обърне и да се защити. Гедеон се възползва от тази възможност, изправи се, с олюляване стигна до траншеята и се метна вътре.

Обърна се и от ръба на изкопа откри огън срещу Кимащия жерав. Изпразни пълнителя, презареди с треперещи ръце и продължи да стреля.

Убиецът се озова под кръстосан огън. Въртеше кофата в опит да я използва като щит, ала не можеше да се защити едновременно от двете посоки. Потегли назад с бесен дизелов рев и се понесе по полето, далече от обсега на оръжията. Гедеон спря да стреля и използва момента, за да презареди. Видя тъмния силует на Минди да тича към него — тя стреляше в движение. Той изпразни пълнителя, за да я прикрие, и след малко агентката скочи в рова. От отсрещния край на полето затрещяха нови изстрели.

— Трябваше да останеш в горичката! — надвика бурята Гедеон.

— А кой ще те прикрива, докато търсиш крака?

Имаше право, разбира се.

Тя зае позиция на ръба на траншеята и откри огън. Ответните изстрели вдигаха буци пръст наоколо или се забиваха в стените на рова зад тях. Гедеон бързо се обърна към сандъците, насочваше лъча на фенера към всеки и бясно бършеше калта. Откри го точно по средата: 695–998 МСХ.

— Ето го!

— Бързо! — Минди продължи да стреля от ръба на изкопа.

Гедеон припряно смъкна горните сандъци, като ги захвърляше настрани, хвана с две ръце този, който му трябваше, и го свали на дъното на траншеята. Гърдите и гърбът му пулсираха от усилието: куршумите на Кимащия жерав му бяха счупили едно, а може би и две ребра. Той замахна с кирката, с всичка сила удари капака и го разцепи. Вторият удар разби останалите дъски. Лъчът на фенера му се насочи към съдържанието на сандъка.

— Мамка му! — извика Гедеон. — Това е ръка!

Гедеон повдигна вързаната за един от пръстите табелка и прочете данните. МУКУЛСКИ, АНА, СЕЙНТ ЛЮКС 659346С-41.

— Тия копелета са объркали ампутираните крайници! — извика той.

— Продължавай да търсиш! — изкрещя в отговор Минди.

Нов дъжд куршуми обсипа ръба на изкопа и ги покри с пръски кал.

Гедеон затършува сред множеството сандъци, избра наслуки един, разби капака с кирката и разсипа съдържанието му, явно болни бели дробове. Изрита ги настрани, атакува втори сандък, после трети, като обръщаше внимание само на краката и четеше табелките им. Капаците на много сандъци се бяха разцепили при събарянето им и Гедеон заравяше ръце сред купчините части от човешки тела и по-неразпознаваеми органи, проверяваше табелките и захвърляше ненужното настрани. Бяха престояли дни, дори седмици в топлата лятна пръст и повечето бяха разложени, меки, подути.

— Връща се с фадромата — викна Минди.

— Не му позволявай да се приближи! — Гедеон изтика ненужните останки към стената на рова, събори с кирката нова редица сандъци и почна да разбива капаците. По земята се изсипаха още ръце и крака, истинска кланица.

— Много се извинявам — измърмори той под нос.

— Идва! Не мога да го спра — вдигнал е кофата!

— Дай ми още малко време! — Гедеон отчаяно затършува из крайниците, четеше табелки, мяташе парчета плът и кости към стените на ямата. И тогава ги откри: два крака, почти съвсем смазани, в сандък с табелка, гласяща: У, МАРК, КИТАЙ 659347А-44.

— Ето ги! — Измъкна левия крак от сандъка и го сложи върху една дъска. Беше толкова разложен, че се раздели на две части в коляното. Само че на него му трябваше бедрото. Извади макетния нож от раницата, после взе рентгеновите снимки. Насочи надолу лъча на фенера, повдигна снимките, сравни ги с крака и определи нужното място.

— За бога, побързай! Той спусна кофата и тика пръст към нас! Куршумите ми не минават през нея!

Гедеон дълбоко си пое дъх, заби острието в плътта и направи дълъг разрез. Извади скалпела, направи успореден разрез на един сантиметър, после трети. Жицата се намираше точно под кожата, но кракът беше толкова смазан, толкова разложен и набит с какво ли не при катастрофата, че трудно можеше да открие точно къде да реже.