Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

Това потвърди един важен факт: покривът можеше да издържи тежестта на човек.

Приближи се до задния ъгъл на навеса, където тухлите се бяха свлекли и се бе образувала дупка. Едно светкавично притичване и се озова под навеса. Двете фадроми сияеха в яркозелено през визьора.

Промъкна се до по-близкия катерпилар, пресегна се нагоре и отвори открехнатата врата. Скочи вътре, приведе се и безшумно я затвори.

Ключовете бяха на мястото си.

Погледна си часовника: Минди трябваше да е заела позиция поне преди десет минути.

„Време е за първи рунд“. Гедеон нагласи уредите за управление, постави ръка върху ключа и го завъртя.

Машината се събуди с гърлено ръмжене. Отлично. Почти всеки идиот можел да управлява фадромата с този джойстик, така се твърдеше в литературата. Гедеон бързо спусна стабилизаторите и вдигна кофата във вертикално положение над кабината като предпазна мярка срещу това, което щеше да се случи. После включи джойстика и дълбоко си пое дъх.

С плавно движение изправи грамадната, тежаща четвърт тон кофа бързо и мощно, като човек, изтласкващ юмрук над главата си. Тя с трясък удари покрива отдолу и той поддаде със стон на гнили греди и дъжд от водни струи. В първия момент изглеждаше, че ще се откъсне целият, после кофата проби дървото и ръждясалата ламарина и покривната конструкция с грохот се стовари на мястото си, като посипа фадромата с всевъзможни отломки.

С ново рязко движение Гедеон придвижи кофата настрани и стрелата проби в покрива продълговата дупка. После спусна кофата, приближи я до една от гредите и силно натисна надолу. Всичко се срути: гнили греди, дъски и разкъсани парчета гофрирана ламарина, придружавани от порои вода. Отекнаха два пистолетни изстрела и куршумите рикошираха от кофата. Значи беше познал: Кимащия жерав беше заел позиция на покрива на навеса, откъдето не само виждаше цялото гробище и траншеите, но и можеше да стреля по всеки, който идва за фадромите.

Гедеон без колебание сви стрелата в положение за движение, вдигна стабилизаторите, превключи на предна и подкара машината по полето, като завъртя кофата отзад като щит срещу евентуален обстрел. По нея почти незабавно зазвънтя дъжд от куршуми, но той вече бе добре защитен.

Копелето сигурно се беше изненадало безумно, когато фадромата бе пробила покрива. Адски жалко, че не си беше строшило врата. Но това доказваше, че Кимащия жерав не е неуязвима всевиждаща машина за убиване, както го описваше Гарса.

Гедеон се носеше с пълна скорост по калното поле. Обстрелът отзад стана по-точен, куршумите пробиваха покрива на кабината и го посипваха с пластмаса и изолиращ материал. Той се приведе ниско. Кофата не му осигуряваше стопроцентова защита.

Изправи се за миг, за да се ориентира, и видя, че почти е стигнал. Над главата му изсвириха още два куршума и единият облиза косата му. Още малко — и Гедеон спря фадромата, рязко отвори вратата, хвърли се навън и скочи от ръба на траншеята. Преобърна се във въздуха и скочи в калта и водата на дъното, после се изкатери до ръба и огледа полето през визьора. Стрелбата най-после бе престанала.

Беше овладял рова, Минди още не се бе разкрила, противникът му си беше направил криво сметките и с малко късмет можеше дори да е ранен.

Обзе го чувство, близко до еуфория. Засега водеше Кимащия жерав по точки.

Насочи вниманието си към стената от сандъци. На дъното на изкопа нямаше опасност да бъде улучен — и се надяваше, че Минди е заела позиция в гората, готова да повали Кимащия жерав, ако се опита да пресече полето. Въпреки това нямаше време за губене. Смъкна визьора, прибра го в раницата, сложи си начелника и включи фенера. Пред погледа му се появи стена от чамови сандъци, десет реда по пет. По-рано чисти, сега малките ковчези бяха покрити с кал. Мълния разцепи небето. Дъждът продължаваше да се лее. Вонята беше почти непоносима: напомняше му за комбинация от разлагащо се месо, мръсни чорапи и синьо сирене.

Прочете номерата на горния ред: 695–1078 МСХ, 695–1077 СЛХД, 695–1076 БГХ. „1076 минус 998 равно на 78“ — помисли си. Значи краката на У трябваше да са седемдесет и осем сандъка назад. Един бърз поглед му показа, че търсеният номер не е в предната редица сандъци. Извади кирката от раницата, замахна към един сандък от най-долната редица и заби върха в него. Когато го измъкна от стената, цялата колона с трясък пропадна надолу, много от сандъците се разбиха, навсякъде се разхвърчаха разлагащи се ръце и крака, развявайки етикетите си във въздуха. Смрадта го обгърна като плътна мъгла.