Дъглас Престън: Мечът на Гедеон

Сивото око се впи в него и го проучи с немигаща съсредоточеност. Сакатата ръка се вдигна от инвалидната количка и подложи шепа.

— Жицата, доктор Крю.

Ето че стигнаха и до това.

— Не е у мен.

В помещението се възцари странна неподвижност. Всички мълчаха.

— Защо?

— Дадох я на последователите на фалунгун. Заедно с числата. Довърших мисията на У. Скоро тази технология ще е достъпна на целия свят — безплатно.

За миг самоуверената маска падна от лицето на Илай Глин и на нейно място се появи нещо непонятно, някаква силна емоция.

— Опасявам се, че нашият клиент ще е крайно недоволен, когато чуе това.

— Направих го, защото…

Загадъчното изражение изчезна също толкова бързо, колкото се беше появило, и бледата усмивка отново се появи.

— Моля, не говорете повече. Много добре знам защо сте го направили.

Последва кратко мълчание.

— Най-голяма вероятност за успех, така ли?! — избухна Гарса. — И това ли е било предвидено във вашата компютърна симулация? Още отначало ви казвах да не се доверявате на тоя тип. Какво ще кажем на клиента?

Глин безмълвно премести поглед от единия на другия. В изражението му се долавяше нещо не съвсем недоволно.

Мълчанието се проточи и накрая Гедеон се изправи.

— Ако сме приключили, ще се върна в Ню Мексико и ще спя цяла седмица. После отивам на риба.

Глин се размърда в количката си и въздъхна. Съсухрената ръка отново се появи изпод одеялото, което покриваше коленете му. Държеше кафяв плик.

— Хонорарът ви.

Гедеон се поколеба.

— Мислех, че няма да ми платите. След онова, което направих.

— Всъщност въз основа на това, което ми казахте, хонорарът ви се промени. — Глин отвори плика и отброи няколко пачки стодоларови банкноти. — Тук е половината от стоте хиляди.

Гедеон ги взе. „По-добре, отколкото нищо“ — помисли си.

После, за негова изненада, инвалидът му даде и другата половина.

— Ето ви и другата половина. Обаче не като хонорар за извършени услуги. По-скоро като, да речем, аванс.

Гедеон прибра парите в джобовете на якето си.

— Не разбирам.

— Помислих си, че преди да си тръгнете, може би ще ви е приятно да наминете при един ваш стар приятел, който е в града.

— Благодаря, но имам среща с пъстървата в Чихуахуеньос Крийк.

— Аха. И все пак се надявах, че ще имате време да видите приятеля си.

— Аз нямам приятели — сухо отвърна Гедеон. — И да имах, в момента определено не ми се „наминава“ при тях. Както сам отбелязахте, аз водя живот назаем.

— Казва се Рийд Чокър. Струва ми се, че сте работили заедно.

— Работехме в един и същи отдел — което не означава, че сме работили заедно . Месеци наред не се засичахме в Лос Аламос.

— Е, сега ще се засечете. Властите се надяват да си поговорите с него.

— Какви власти? За какво да си поговорим? Каква е тази работа, по дяволите?

— В момента Чокър е взел заложник. Всъщност цели четирима. Едно семейство в Куинс. Държи ги под прицел.

Гедеон с мъка проумя смисъла на казаното.

— Господи! Сигурни ли сте, че е Чокър? Доколкото го познавам, той е типичен смотан компютърджия, мършав като бастун, не би убил и муха.

— Обезумял е. Изпаднал е в параноя. Напълно се е побъркал. Вие сте единственият му познат в града. Полицията се надява да го успокоите, да го убедите да освободи заложниците.

Гедеон не отговори.

— Много съжалявам, но трябва да ви кажа, доктор Крю, че пъстървата ще се порадва на живота още известно време. Заложниците не могат да чакат.

Пъстърва по провансалски (фр.). — Б.пр.

Герой от американската шпионска пародия „Умирай умно“. — Б.пр.

Абът и Костело — американски комедиен тандем от края на 30-те до 50-те години на XX век, най-известен със скеча „Кой е на първа?“. — Б.пр.

Йоан 14:2 — Б.пр.

Понятие от философията на Конфуций. — Б.пр.

Използвай момента (лат.). — Б.пр.

Град в щата Ню Йорк. — Б.пр.

„Сътворението на боговете“ (XVI век) — един от най-великите епически романи на простонароден китайски. — Б.пр.

Хоххот, Чанчун — столици съответно на автономен район Вътрешна Монголия и провинция Дзилин. — Б.пр.