Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

В небето проблесна мълния и той вдигна поглед. До върха имаше приблизително още толкова.

Не биваше да спира, не биваше да остава прекалено дълго на едно стъпало и в същото време трябваше да внимава Кимащия жерав да е от срещуположната страна на комина.

— Крю! — отново се разнесе вик отдолу. — Това е самоубийство!

— И за двамата! — изкрещя в отговор Гедеон.

И наистина беше самоубийство. Дори коминът да не се събореше, той не можеше да се спусне по това стълбище. Вече бе прекалено разнебитено, пък и Кимащия жерав му преграждаше пътя. Нямаше оръжие. Щом стигнеше горе, онзи щеше да се приближи — и край.

— Крю! Ти си луд!

— Да! Знам!

Коминът се разтърси от един особено яростен порив на вятъра и отгоре отново заваля дъжд от тухли. Гедеон се притисна към стената, докато парчетата трополяха и отскачаха от стълбището. Погледна надолу, но Кимащия жерав не се виждаше. Светкавиците вече бяха почти непрекъснати.

Вдигна глава нагоре. Още малко и щеше да стигне на върха. Тесен железен парапет опасваше отвора на огромния комин — опасно наклонен настрани и с потрошени перила. Гедеон продължи нагоре, стъпка след стъпка, вкопчен с все сили в парапета.

И изведнъж се озова горе, вече незащитен от фучащата буря. Стъпи на решетъчната платформа, здраво стиснал перилата. Тук-там по ръба на комина се бяха отчупили тухли и това му придаваше вид на черни нащърбени зъби. Отворът беше покрит с тежка решетка, спираща излитащата пепел, два месингови противовибрационни демпфера стърчаха отворени като гигантски прилепови криле. От вътрешността на комина се надигаше странен кух стон, сякаш излизащ от гърлото на допотопно чудовище.

Нямаше къде да отиде.

„Така или иначе, единият от нас ще умре на Харт Айланд. Така си го замислил, така и трябва да бъде“.

Изтътна гръмотевица.

— Край на филма! — разнесе се гласът отдолу, изведнъж възвърнал сарказма си.

А сега?

Вихърът отново връхлетя и от ръба се откъснаха още няколко тухли. С това темпо проклетият комин щеше да рухне всеки момент.

Внезапно му хрумна нещо. Измъкна една тухла от комина, погледна надолу и зачака следващата светкавица.

Тя разцепи небето с мощен тътен и освети Кимащия жерав, вкопчен в стълбището на петнайсетина метра под него. Гедеон замахна и запрати тухлата в бездната.

Последва залп от куршуми, които пробиха дупки в металната платформа, и той отскочи и едва не падна от нея. Отново отекна смях.

Нямаше смисъл да го замерва с тухли — Кимащия жерав лесно можеше да ги избегне с визьора си за нощно виждане, докато Гедеон трябваше да чака поредната светкавица. Така само се превръщаше в лесна мишена.

Вятърът засвири около отворените демпфери. Той надникна във вътрешността на комина, но беше толкова тъмно, че не се виждаше нищо. Отвътре се носеше тревожен шепот и стонове. Вихърът отново разтърси желязната платформа. Проклетият комин още малко и щеше да се събори.

„Още малко и ще се събори…“

Кой знае защо, пред очите му изплува лицето на Орхидея. „Загазил си, нали? Защо не ми позволиш да ти помогна? Защо все ме отблъскваш?“

Гедеон насочи вниманието си към демпферната система, изцяло от месинг и все още в добро състояние — дълъг лост, задвижващ зъбни колела, които вдигаха и спускаха полукръглите демпфери. Хвана лоста и го натисна. Тежките демпфери заскърцаха, но не помръднаха. Напъна лоста още веднъж: пак нищо. Вкопчи се в платформата с две ръце, вдигна крак и силно изрита лоста.

Лостът рязко отскочи и демпферите се затръшнаха с трясък. Ударната вълна прати вибрации по цялата дължина на комина. От върха се откъртиха десетина тухли и полетяха в чернотата. Коминът се разклати.

— Какво правиш? — извика отдолу Кимащия жерав. В гласа му ясно се долавяше ужас.

На лицето на Гедеон плъзна мрачна усмивка.

Той хвана лоста, приклекна на тресящата се платформа, натисна го с цялата си тежест и отново отвори демпферите. От месинговите дискове се отлюспваха късчета зелена патина. Двата демпфера се вдигнаха като подвижен мост.

Той дръпна лоста и пак ги спусна.

Този път трясъкът разтърси комина още по-силно, разнесе се високо пращене и скърцане.

— Ти си луд! — изкрещя Кимащия жерав. Поредната светкавица показа, че вече е точно под ръба на платформата. Гедеон чу тежкото му дишане и стоновете на желязното стълбище под краката му. Изуми го фактът, че убиецът е имал смелостта да се качи чак дотук. Странно — на пръстите на дясната му ръка блестяха напръстници за слайд китара.