Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

— По-отдавна от тебе съм в този бранш — изсумтя Минди, докато си слагаше визьора.

Каменистият бряг се приближаваше.

— Хайде — каза той.

Джексън скочи от лодката и Гедеон превключи на задна, в резултат на което винтът едва не се издигна над водата. След миг агентката изчезна в мрака. Той отново обърна носа срещу вятъра и заобиколи далеч от брега, за да не се вижда и чува от острова. Мъчеше се едновременно да изгребва нахлулата вода и да управлява лодката. Лееше се проливен дъжд, вълните шибаха бордовете.

Като се ориентираше само по компаса, Гедеон зави на север покрай източния бряг, после, решил, че наближава средата на острова, отново обърна към брега. Постепенно различи силуета на грамадния комин на черния фон на небето — той бе главният му ориентир. Откри малкото тресавище и се насочи с максимална скорост към пясъчната ивица. Скочи от лодката и я изтегли сред гъстата блатна растителност.

Бързо се приготви за придвижването на север — нагласи визьора, провери оръжията и хвърли последен поглед на картата. За по-голяма непредвидимост беше избрал малко вероятен и бавен маршрут, който минаваше през най-опасните и нестабилни развалини.

Кимащия жерав трябваше да е дошъл рано, за да разузнае и да заеме позиция — паяк в очакване на муха. И макар да не го бе споменал на Минди, Гедеон смяташе, че знае точно къде е. На острова имаше само едно място, което би избрал самият той, идеално във всички отношения. Ако разбираше мисленето на убиеца, а Гедеон си мислеше, че го разбира, противникът му нямаше да устои на изкушението да заеме най-добрата офанзивна позиция.

Дъждът се сипеше на талази, ехтежите на гръмотевиците следваха непосредствено проблясъците на светкавиците. Поредният случаен елемент в негова полза. Погледна си часовника: десет и половина. Имаше още двайсет минути, докато Минди заеме позиция.

Запълзя в мочурливата трева и навлезе в някакъв гъсталак. Визьорът показваше околността в болнаво зеленикаво сияние, дъждът замъгляваше силуетите на дърветата и храстите. Все едно се движеше почти слепешком в призрачен пейзаж.

Проправи си път през най-гъстите храсти и излезе зад една разрушена сграда: изправителния дом за малолетни. Вмъкна се през един зеещ прозорец и се озова в усойната вътрешност. Дъждът се лееше през дупките на горните етажи и покрива. Момчетата бяха правили обувки и навсякъде се въргаляха стари чифтове, хиляди, спаружени като есенни листа, пръснати сред строшени стъкла, инструменти, железни стелажи и прогнили дървени калъпи. Той закрачи покрай стената, като внимаваше да не настъпи някое стъкло.

След малко влезе в дългия еклив централен коридор на дома. През стените приглушено проникваше ревът на бурята.

Стигна до задната врата, която висеше на единствената си оцеляла панта, оттам тичешком прекоси бурените и се скри в спалния корпус. Подмина редиците ръждиви железни легла и покритите с графити стени и спря, за да изчака края на една особено интензивна канонада от светкавици и гръмотевици. Всяка светкавица призрачно осветяваше помещението и ръждивите легла хвърляха мъждиви сенки по стените. На стената над едно от тях изпъкна графит, надраскан с големи букви: искам да умра.

Гедеон забърза. В отсрещния край на сградата прекоси няколко стаички, задръстени със счупени кантонерки, разпукани кашони, завързани на снопове архивни документи и папки, мокри, полуразложени. Клекнал върху купчина хартия голям плъх го проследи с поглед.

Отново излезе навън в бурята. Дъждът плющеше още по-силно. Намираше се зад развалините, в най-старата част на гробището, вече напълно обрасла с дървета. Докато си проправяше път през гъстите храсталаци, се натъкваше на стари надгробни камъни, потънали в сухи листа и растения, ред след ред, очертаващи стари масови гробове. Тук-там изпод листата и растителната покривка надничаха кости.

Без да излиза от гората, Гедеон най-после наближи задната стена на навеса, в който бяха паркирани двете фадроми. При предишното си посещение на острова беше забелязал, че са почти чисто нови катерпилари 450Е. Вече бе проучил как да ги запали без ключ и да управлява точно този модел, но все пак се надяваше да намери ключовете вътре.

Изчака в укритието си, като се вслушваше и наблюдаваше. Всяка светкавица му позволяваше да види околността. Нямаше и следа от Кимащия жерав. Което не означаваше нищо. Инстинктивно знаеше, че той е наблизо.

Бавно заобиколи навеса, като използваше всички възможни прикрития и се движеше с изключителна предпазливост, проучвайки краищата на покрива. Беше направен от греди, наредени върху старите тухлени стени и покрити с листове гофрирана ламарина, завинтени за напречни дъски. Всичко се рушеше, но имаше още време, докато рухне съвсем.