Дъглас Престън - Мечът на Гедеон

Попита я за някои нейни по-интересни преживявания и тя — отначало без желание, но после все по-ентусиазирано, стимулирана от любопитството му, — започна да му разказва за работата си. Седяха един до друг на леглото и Гърта говореше. След пет-шест истории най-после стигна до въпросната. Случило се, рече тя, преди около две седмици. Един тип от някаква австралийска фирма я наел за специална работа. Явно китайците били отмъкнали технология от фирмата — Гедеон знаел ли, че Китай от известно време крадял технологии от австралийски компании? — и те искали тя да въвлече един от китайските шефове в компрометираща ситуация, за да си върнат откраднатото. Десет хиляди долара за една вечер!

— Очаквах някакъв китайски гангстер, ама той се оказа дребен и нервен — обясни Гърта. — Нисък като маор. С голям зор успях да измъкна от него какво иска да правя. — Тя се изкиска. — Но като почна… стой та гледай!

Гедеон също се разсмя, отиде до минибара, отвори шишенце шампанско и напълни две чаши.

— Да, беше адски смешно. Държеше се като нетърпелив тийнейджър.

— С какво се занимаваше той? — попита Гедеон.

— Изкара го така, че звучеше много сериозно и мрачно, нещо свързано с електричество. Изобщо не спомена, че всъщност краде технологии от Австралия.

— С електричество ли? — Той отвори второ шишенце.

— Ами, май че тъй рече, електричество… или пък беше електрони. Нещо такова. Намекна, че щяло да промени всичко, Китай щял да завладее света. Бая се напи, нищо не му се разбираше.

— Австралийците, дето са те наели, останаха ли доволни от информацията?

— Тях повече ги интересуваше видеозаписът. Така щели да го накарат да им върне откраднатата технология.

— Каква технология?

Гърта отпи голяма глътка шампанско.

— Не ми казаха. Тайна.

— В неговата стая ли бяхте?

— А, да. Аз изобщо не си взех стая.

— Той имаше ли лаптоп?

Тя замълча за миг и го погледна.

— Не. Защо?

Гедеон осъзна, че прекалено я е притиснал.

— Просто питам. Нали каза, че бил учен — мислех, че откраднатата технология може да е била в стаята.

— Възможно е. Не обърнах внимание. Стаята беше идеално подредена, нямаше почти никакви лични вещи.

Той реши да я притисне още малко.

— Китаецът спомена ли нещо за тайно оръжие?

— Тайно оръжие ли? Не, само дрънкаше, че Китай щял да властва над света, обичайните хвалби. Слушам същите глупости от много китайски бизнесмени. Всичките си мислят, че след десетина-двайсет години Китай ще ни погребе.

— Каза ли нещо друго?

— Почти нищо. Щом свършихме, изведнъж изпадна в параноя, претърси стаята за подслушвателни устройства, беше го шубе да си тръгна. Изтрезня адски бързо. Така изкрейзи, че стана доста страшничко.

— И ти платиха десет хиляди, а?

— Пет в аванс, после още пет.

— Австралийци, казваш?

— Да. При това от Сидни, откъдето съм и аз. Беше ми много приятно да срещна сънародници.

Гедеон кимна. В ЦРУ бяха по-хитри, отколкото смяташе.

— А пък един тип преди няколко години искаше да сме с маймунката му — със смях продължи Гърта и разплиска шампанското си. — Брр! Маймуните са гадни животни, ама много гадни! Няма да повярваш какво искаше…

Накрая заспа върху завивките. Гедеон грижливо я зави от едната страна на леглото и легна до нея. Виеше му се свят от мартинитата, виното и шампанското.

Дойдоха в осем сутринта, всичките със сини костюми като група хонконгски строителни предприемачи, отключиха вратата със собствен ключ и нахълтаха в стаята. Другите любезно застанаха наоколо, докато говореше шефът им.

— Господин Гедеон Крю?

Гедеон седна на леглото. Главата му се пръскаше.

— Ммм… да? — Това не беше на хубаво.

— Елате с нас, ако обичате.

Гедеон го зяпна. Момичето спеше дълбоко до него.

— Не, благодаря.

Двамата от двете страни на шефа небрежно извадиха еднакви деветмилиметрови берети.

— Хайде да не правим проблеми, моля ви. Това е приличен хотел.

— Може ли да се облека?

— Естествено.

Пред погледите на всички Гедеон стана от леглото, като се опитваше да се отърси от махмурлука и да влезе в крак с новата ситуация. Надяваше се Гърта да не се събуди, иначе щеше да прибави елемент на непредвидимост. Бързо трябваше да измисли нещо.

— Може ли първо да взема душ?

— Не.

Той тръгна към дрешника.

— Вземете си дрехите и се облечете тук.

Бавно, като през цялото време мислеше трескаво, Гедеон извади костюма за четири хиляди долара, обувките, вратовръзката, другите си вещи. След като беше хвърлил толкова пари, не му се щеше да изгуби дрехите.